Две години след 7 октомври: Светът между осъждане, солидарност и искане за край на войната в Газа
Светът отбеляза втората годишнина от атаката на „Хамас“ на 7 октомври, като реакциите варират между осъждане на антисемитизма и солидарност с палестинската кауза. На фона на паметни събития в Израел и Европа, Израел и „Хамас“ провеждат непреки преговори в Египет с надежда за освобождаване на заложниците. Лидери като испанския премиер Педро Санчес и италианския премиер Джорджа Мелони призоваха Нетаняху да прекрати военните действия, определяйки отговора на Израел като несъразмерен.
Снимка: БТА
Международната общност отбеляза втората годишнина от нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Реакциите останаха нееднозначни, вариращи от силна тревога заради възхода на антисемитизма до отявлени прояви в солидарност с палестинската кауза.
На фона на продължаващите тежки военни действия и хуманитарна криза, Израел и „Хамас“ провеждат непреки преговори в Египет. Тези разговори се случват навръх годишнината, като целта им остава освобождаване на заложници и постигане на край на войната. Атаката от 7 октомври 2023 г. е определяна от „Хамас“ като „исторически отговор“ на израелските действия и дългогодишния конфликт.
Призиви за мир и осъждане на терора
Лидерите на международни организации, включително ООН и Европейският съюз, както и премиерите на Великобритания, Испания и Австралия, осъдиха нападението и призоваха за незабавно освобождаване на всички заложници. Тези три държави са сред тези, които признаха Палестинска държава.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се обяви за незабавно спиране на сраженията. Говорителят на ООН, Алесандра Велучи, подчерта тежестта на кризата:
„Освободете заложниците безусловно и незабавно, прекратете страданията на всички. Това е хуманитарна катастрофа отвъд човешкото разбиране. Прекратете сраженията в Газа, Израел и региона сега.“
— Алесандра Велучи, говорител на ООН
Британският премиер Киър Стармър осъди пропалестинските демонстрации в Лондон и изрази сериозна тревога от растящия антисемитизъм. Той очерта британските приоритети в Близкия изток: освобождаване на заложниците, влизане на помощи в Газа и прекратяване на огъня като първа стъпка към решението на принципа „две държави“.
Германия помни жертвите
В Израел се проведоха паметни събития, включително събиране близо до мястото на музикалния фестивал „Нова“ в пустинята Негев, където загинаха над 370 души. В Берлин десетки хора се събраха пред Бранденбургската врата в часа, в който преди две години започна нападението. Бяха прочетени имената на всички жертви от фаталния 7 октомври. Съюзът на еврейските студенти в Германия отбеляза годишнината със стотици празни столове.
Канцлерът на Германия Фредрих Мерц заяви, че страната му споделя болката на семействата на заложниците:
„Подчертаваме нашето искане – незабавно освобождаване на всички заложници. Възлагаме големи надежди на мирния процес.“
— Фредрих Мерц, канцлер на Германия
Студентката по политология в Дюселдорф Наоми Тамир подчерта, че паметта е насочена не само към загубата, но и към това, което е било отнето от света като цяло:
„Не само помним къде и защо са загинали тези хора, но и какви са били като живи. Това е било момиче, което танцува и толкова харесва някаква група. Или това е било момче, което просто е искало да пътува по света. Помним това, което ни беше отнето – не само конкретен човек, но и на света като цяло.“
— Наоми Тамир, студентка по политология в Дюселдорф
Разделение и критика към Израел
Докато много лидери осъдиха нападението на „Хамас“, други отправиха остри критики към военния отговор на Израел. Подалият оставка френски премиер Льокорню почете паметта на жертвите, а президентът Макрон призова за мобилизация на всички сили за борба с антисемитизма и постигане на мир. Сградата на външното министерство в Париж беше осветена в жълто в памет на жертвите и оставащите заложници.
Испанският премиер, социалистът Педро Санчес, заклейми „тероризма във всичките му форми“. В същото време обаче, той настоя израелският лидер Бенямин Нетаняху да прекрати „геноцида срещу палестинския народ“. Това изявление подчертава дълбокото международно разделение.
В специално комюнике италианският премиер Джорджа Мелони определи убийствата от 7 октомври като позорни. Тя също така критикува военния отговор на Израел, като го определи като „надхвърлящ всички принципи на реципрочност“.
Хуманитарният контекст е тежък: изследванията сочат, че Израелската армия е убила над 67 000 палестинци през последните две години.
Мелони и генералният секретар на ООН Гутериш призоваха за усилия за успех на мирния план на американския президент Доналд Тръмп, разглеждан като възможен път за прекратяване на трагедията. На другия полюс, Турция планира да проектира цветовете на палестинското знаме върху един от символите на Истанбул – кулата Галата.
