Две години с еврото в Хърватия: Икономически скок, но и усещане за по-високи цени
Две години след приемането на еврото, Хърватия отчита изключителен икономически растеж, най-висок кредитен рейтинг от 1997 г. и значително намаляване на публичния дълг. Въпреки институционалните успехи, гражданите масово усещат поскъпване на живота, въпреки че експертите твърдят, че влиянието на единната валута върху инфлацията е минимално (0,2%). Хърватският опит е ключов преди очакваното присъединяване на България към еврозоната.
Хърватия отбелязва две години като част от еврозоната. На фона на подготовката на България да стане 21-вата държава членка (която, според докладите на ЕЦБ, се очаква да приеме валутата на 1 януари 2026 г.), хърватският опит предлага важни уроци както за макроикономическите ползи, така и за предизвикателствата, свързани с поскъпването на живота.
Икономически растеж и фискална стабилност
През изминалите две години Хърватия преживява изключителен икономически растеж. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната за 2024 г. достига 3,9%, а кредитният рейтинг е най-високият, регистриран от 1997 г. насам. Този успех се дължи на активна фискална политика и видимо увеличение на доходите.
Специалният съветник на министър-председателя, Звонимир Савич, подчертава фискалната стабилизация. Той посочва, че публичният дълг спрямо БВП е спаднал под 60%, при положение че през 2020 г. в началото на пандемията показателят е бил почти 90%. Освен това, през последните седем години пенсиите са се увеличили с почти 100%. Изследванията допълнително сочат, че след въвеждането на еврото заплатите са скочили с 52%, а доверието на инвеститорите, особено в сектора на туризма, значително се е повишило.
„През 2020 г. в началото на ковид пандемията публичният дълг към БВП беше почти 90%, но няколко години след това ние сме под 60%. Това показва, че сме стабилни и контролираме бюджета, грижим се за обществото и пенсиите. За последните 7 години пенсиите се увеличиха с почти 100%“
— Звонимир Савич, специален съветник на министър-председателя
Бърз преход и обществено възприятие
Подготовката за еврото в Хърватия е била интензивна. Още преди официалното членство, две трети от депозитите на хърватите вече са били държани в евро. Преходният период за използване на двете валути е продължил само 15 дни, което говори за висока степен на предварителна интеграция. Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязва, че ефектът от смяната на валутата в други страни е бил около 0,4 процентни пункта инфлация, която бързо отзвучава.
Въпреки институционалните позитиви, голяма част от хърватите усещат поскъпване на живота.
Според гражданин на име Зводимир, цените са се повишили заедно с влизането на еврото, макар че очаква ползи от еврозоната, най-вече заради удобството при пътуване.
„Животът ни поскъпна, цените се повишиха, заедно с влизането на еврото, но мисля, че те вече са стабилизирани и ще имаме ползи от еврозоната, ако не друго няма да се налага да сменяме пари, когато пътуваме в чужбина“
— Зводимир, гражданин
Друг гражданин, Мима, е по-критичен, отбелязвайки, че животът е станал „два пъти по-скъп“, особено за тези, които не получават достатъчно добри заплати или нямат собствено жилище.
Дебатът за инфлацията: външни фактори срещу еврото
Експертните анализи оспорват пряката вина на еврото за инфлационния скок. Михаел Фауленд, подуправител за европейските и международни отношения в Хърватската народна банка, посочва, че инфлацията е започнала да расте заради неравномерното възстановяване след COVID-19, последвано от руската агресия в Украйна, което е предизвикало скок в цените на енергоносителите и храните. Той определя това като „истинската причина за инфлацията“.
Звонимир Савич подкрепя тази теза, заявявайки, че анализът на 2300 продукта показва, че влиянието на еврото върху инфлацията е само 0,2%. По-голямата част от цените или са се запазили, или са поевтинели.
Въпреки официалната позиция, на 4 ноември 2025 г. самият подуправител Фауленд изрази критична оценка, определяйки въвеждането на еврото като икономически риск и стъпка към нестабилност.
Ползи за туризма и европейско финансиране
Туристите, особено тези от еврозоната, приветстват промяната заради премахването на обменните такси. Михаел от Германия потвърждава, че за туристите е по-добре с еврото. Той обаче отбелязва, че летните ваканции са по-скъпи, като цените по курортите за храна и нощни заведения видимо са по-високи, докато в столицата Загреб разликата е по-малка.
Освен удобството за пътуващите, еврото е част от по-широк стратегически избор. Към края на 2025 г. Хърватия е сред трите страни в ЕС с най-добро усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). До момента 5 милиарда евро са постъпили в местната икономика, като се очаква ново плащане до края на декември.
В контекста на предстоящото присъединяване на България, Кристалина Георгиева заяви, че страната е по-подготвена за еврото от Хърватия и очаква значителни ползи, включително спестявания от обменни разходи за малките и средните предприятия.
