Два състава на САС потвърдиха легитимността на Сарафов като и.ф. главен прокурор
Два състава на Софийския апелативен съд потвърдиха легитимността на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор, одобрявайки негови искания за възобновяване на наказателни дела. Решенията се позовават на предишни актове на ВСС и тълкуват промените в закона като неприложими към настоящия му мандат. Въпреки това, Конституционният съд и други съдилища поддържат различни позиции.
Борислав Сарафов. Снимка: 24 часа
Два последователни състава на Софийския апелативен съд (САС) потвърдиха легитимността на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор. Това показват данни от електронното правосъдие. В средата на декември 2025 г. два тричленни съдебни състава отговарят положително на негови искания за възобновяване на наказателни дела.
Едно от исканията е свързано със споразумение, одобрено от Районния съд в Радомир, по дело за причиняване на катастрофа. Сарафов настоява за възобновяване на съдебния процес и налагане на по-тежко наказание на обвиняемия. Съдебният състав – Вера Цветкова (председател) и членове Илияна Стоилова и Анелия Игнатова – приема, че Сарафов е напълно легитимен. Те се позовават на две решения на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от юни 2023 г. и септември 2025 г.
Съдиите приемат, че приетите през януари 2025 г. поправки, регламентиращи шестмесечните срокове за изпълняващите функциите председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор, действат занапред. Тези разпоредби не се отнасят до случая със Сарафов, тъй като това не е изрично уточнено с преходни и заключителни разпоредби от вносителите на промените – депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Съдебният състав излага и ключов мотив в подкрепа на легитимността на обвинител №1, който може да се приеме за проява на държавническо мислене от страна на апелативните магистрати:
Поначало е недопустимо преустановяването за неопределено време на дейността на конституционно легитимиран орган, какъвто се явява главният прокурор, поради прекратяване или изтичане на мандата на избрания такъв и неизбирането на нов по предвидения за това ред. Доколкото главният прокурор има и самостоятелни правомощия, сред които и да изготвя искания за възобновяване, такава празнота би била и против интересите на правосъдието.
Друг състав от Апелативен съд – София – Румяна Илиева (председател) и членове Калинка Георгиева и Иванка Шкодрова – също се произнася в полза на искане от главния прокурор. То е за възобновяване на дело, решено от Районен съд – Ботевград. Този състав не коментира противоречивата съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) относно исканията на Борислав Сарафов за възобновяване на наказателни дела. Тук съдът директно приема искането за основателно, на база изложените мотиви по конкретния казус – неплащане на издръжка, и възобновява делото. Повече за различните позиции на съдилищата можете да прочетете в свързана статия.
Тези две съдебни решения не са първите, с които магистратите приемат легитимността на и.ф. главен прокурор. Правомощията му да иска възобновяване на наказателни дела бяха оспорени в началото на октомври 2025 г. от два състава на Наказателната колегия на ВКС. На 10 декември 2025 г. съдебният състав – Вера Цветкова, Илияна Стоилова и Анелия Игнатова – вече се произнесе по други две дела, образувани по искания на и.ф. главен прокурор. За противоречивите решения на ВКС може да научите от тази статия.
Въпреки тези решения, към края на 2025 г. Апелативен съд – Варна сезира Конституционния съд (КС). Искането е за тълкуване на създадения правен казус. Мотивите на варненските магистрати сочат, че КС е приемал, че законови промени не могат да имат „обратно действие“. Ситуацията със Сарафов и „ад хок“ поправката отпреди година, въвела времево ограничение на „временния“ мандат, е сходна. Депутатите тогава са пропуснали да уточнят изрично какво се случва със заварените случаи. Затова Прокурорската колегия на ВСС потвърждава решението си за продължаване на мандата на и.ф. обвинител №1 и след 21 юли 2025 г., съобщава epicenter.
Интересно е, че тези решения в полза на Сарафов не срещат същата гласност и медиен отзвук. За разлика от решенията на други съдии, които отказват да разглеждат искания на временния главен прокурор, тези остават в сянка. Това показва, че спорът е по-скоро политически, отколкото юридически. Според някои, това поставя опонентите на Борислав Сарафов в съдебната система като проводници на лобистки интереси.
Междувременно, Конституционният съд игнорира позиция на Борислав Сарафов по дело №7 от 2025 г., подадена на 7 август 2025 г. Това става след изтичането на 6-месечния му мандат на 21 юли 2025 г. Този акт се тълкува като сигнал за неговата нелегитимност. Съдия Галена Панова от КС даде 14-дневен срок на съдебния състав на Варненския апелативен съд да отстрани нередности в искането за тълкуване. Пореден съд отказа да възобнови дело по искане на Сарафов, считайки го за нелегитимен. Според Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, Борислав Сарафов е загубил качеството си на и.ф. главен прокурор по силата на закона след 21 юли 2025 г. Прокурорската колегия на ВСС е подканена да освободи Сарафов поради изтеклия мандат, а КС подчертава необходимостта съдът да установи дали Сарафов е имал процесуална легитимация.
