Духът на промяната в Иран: Жени свалят хиджабите, въпреки репресиите и несигурното бъдеще

Духът на промяната завладява иранските улици. В големите градове на Ислямската република все повече жени свалят хиджабите от главите си, превръщайки този акт в мощен символ на съпротива срещу режима. Дори и през 2025 г., въпреки усилените репресии, този протестен дух продължава да е жив, а социалните мрежи играят все по-голяма роля в мобилизацията и споделянето на информация, заобикаляйки правителствената цензура.

Разговорите с хора в иранската столица веднага разкриват напрежението, което цари в обществото. Причините за това са много, както отбелязва Бенямин Вебер от АРД. „Икономическото и финансовото бреме за хората е огромно“, разказва 59-годишният Али, пенсионер, който работи като таксиметров шофьор, за да свързва двата края. „Правителството не е в състояние да се справи с това и да задоволи нуждите на хората. То се интересува само от собственото си оцеляване“, допълва той.

Продавач на часовници близо до сградата на университета припомня как миналата година е предсказал нови протести, ако иранската валута падне под 60 000 риала за един щатски долар. Днес доларът достига 100 000. Въпреки че масови протести не се провеждат, той смята, че хората са твърде заети да търсят начини да се справят с ежедневието. „Не могат да си позволят да протестират“, казва мъжът, изгубил надежда за промяна към по-добро.

След насилствената смърт на Джина Махса Амини преди три години, се зароди протестното движение „Жена, живот, свобода“. Макар и жестоко потушено, това движение промени страната необратимо. „Това включва и улицата – едно от местата, където можем да видим реалната промяна в обществото“, казва 30-годишният Ахмад.

Една от най-видимите промени е именно отказът на жените да носят забрадки. 27-годишната Мариам е една от тях. „Така ходя из града. Понякога се страхувам, но не съм сама – ние сме много“, казва тя. Тази промяна е огромна, особено като се има предвид, че полицията и властите вече не налагат носенето на забрадки с предишната строгост. За Мариам това е придобивка на лична свобода, макар да не е сигурна колко дълго ще продължи. „Но разбира се, след седмица може отново да предприеме строги мерки срещу жените“, добавя тя пред АРД.

Доклади от последните месеци сочат засилено полицейско насилие и няколко задържания на активисти и журналисти, отразяващи събитията от улицата. Протестиращите обаче все по-успешно използват софтуерни инструменти и VPN-и, за да заобиколят цензурата и да поддържат комуникация и координация. Тази адаптивност поддържа протестния дух жив, въпреки опитите за задушаване на свободното слово.

В Техеран все по-често се чуват притеснения за непосредственото бъдеще. „Вече не се чува нищо от върховния лидер. А ситуацията е критична! Мога да си представя, че той би имал много да каже по въпроса“, коментира Мариам. За нея това е един от най-красноречивите признаци, че нещо се променя.

Междувременно, международната общност също следи ситуацията. Има засилена международна подкрепа за иранското протестно движение от различни организации и политици, които призовават за санкции и дипломатически натиск срещу иранския режим. Неяснотата около иранската ядрена програма и продължаващите геополитически напрежения с Израел добавят към несигурността. Ахмад, свидетел на войната през юни, е загубил доверие в западните политици. „Не трябва да очакваме нищо от западната политика“, убеден е той.

На фона на възможни ядрени санкции, заплаха от нова война с Израел, застаряващ върховен лидер и сериозни икономически проблеми, много хора в Иран имат усещането, че нещо се променя. Мариам споделя това чувство: „Не знам дали към по-добро или към по-лошо. Наистина не знам. Но мисля, че всички усещат тази промяна.“ Ахмад, от своя страна, остава оптимист: „Продължавам да имам надежда въпреки икономическата ситуация. Мисля, че когато ситуацията в Иран достигне критична точка, след това ще стане по-добре.“

Въпреки репресиите и засилването на полицейското насилие, употребата на социални мрежи за мобилизация и споделяне на информация продължава да нараства, въпреки опитите на властите да блокират интернет достъпа. Този дигитален фронт се оказва ключов за устойчивостта на движението, а все по-голям брой жени открито демонстрират отказа си да носят задължителния хиджаб, превръщайки това в мощен символ на съпротива. Всичко това подчертава дълбоките трансформации, които бушуват под повърхността на Ислямската република, и несигурното, но изпълнено с надежда бъдеще, което предстои.

Материалът е на DW и е публикуван ТУК>>>