ДСБ: Единна демократична кандидатура за президент преди Коледа; Обвинения към ГЕРБ/ДПС за паралелно управление
ДСБ, чрез председателя си Атанас Атанасов, обяви, че демократичната общност планира да подпише споразумение за единна кандидатура за президентските избори през 2026 г. преди Коледа. Партията остро критикува „паралелното управление“ на страната от Бойко Борисов и Делян Пеевски, обвинявайки ги в овладяване на репресивния апарат.
Атанас Атанасов
Председателят на „Демократи за силна България“ (ДСБ) Атанас Атанасов обяви в Сливен, че демократичната общност планира да подпише споразумение за единна кандидатура за предстоящите президентски избори през 2026 г. Това стана ясно по време на заседание на Изпълнителния съвет на партията, което се проведе в града през почивните дни.
Ген. Атанасов потвърди, че преговорите за обединение са стартирали още през лятото. Целта е преди Коледа да бъде подписано споразумение с партньорите от коалицията и гражданския „Форум за демократично действие“. ДСБ акцентира върху историческата възможност на президентските избори през 2026 г. за промяна към европейска и демократична политика.
Лидерът на ДСБ подчерта, че търсят личност с широк обществен профил, която да обедини общността, а не чисто партиен кандидат. България се нуждае от категоричен демократ, който е ориентиран към Запада, притежава авторитет и политически опит.
„Не търсим чисто партиен кандидат, а личност с широк обществен профил, която да обедини демократичната общност.“
— Атанас Атанасов, Председател на ДСБ
Критика към паралелното управление и бюджета за 2026 г.
Атанасов остро критикува управлението на страната, като заяви, че в България съществува „алтернативен център за вземане на управленски решения“, който е различен от официалното правителство. Според него, реалната власт се упражнява от лидерите на ГЕРБ и ДПС – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Той обвини двамата, че диктуват ключовите решения и системно овладяват репресивния апарат на държавата.
„На практика те диктуват всички ключови решения в държавата и системно работят за овладяване на репресивния апарат – службите, МВР и антикорупционната комисия.“
— Атанас Атанасов, Председател на ДСБ
ДСБ настоява репресивните институции да спрат да се използват като „бухалки срещу опозицията“, тъй като това създава сериозни рискове за демокрацията и националната сигурност. Партията призовава за възстановяване на реалното управление на правителството и прекратяване на задкулисното влияние.
Официално ДСБ обяви, че няма да подкрепи проектобюджета за 2026 г. Атанасов предупреди, че финансовата рамка се базира на нереалистични приходи от порядъка на 4–5 милиарда лева, докато разходите се увеличават в зони, чувствителни към корупция.
„Създават се хъбове за кражби, а не за развитие. Ние няма да подкрепим този бюджет, не защото сме опозиция, а защото е вреден.“
— Атанас Атанасов, Председател на ДСБ
Партията предлага мерки за ограничаване на раздутата администрация и по-строг контрол върху публичните финанси, като лидерът добави: „Държавата храни номенклатурата, не гражданите.“ Към момента няма официална позиция от управляващите партии ГЕРБ и ДПС по повод тези обвинения за паралелно управление и бюджетни рискове.
Рискове за сигурността и руското влияние
По темата за националната сигурност, Атанасов посочи войната на Русия срещу Украйна като най-голям риск. Той изрази тревога от неадекватната реакция на българските институции и заяви, че съществува „търпимост, дори тихо съдействие на българските служби към руското присъствие у нас“.
Като конкретен пример, лидерът на ДСБ посочи нерегламентираното ползване на имот край язовир „Искър“ от Руското посолство. Този държавен имот се ползва от десетилетия без документи, в нарушение на санитарната зона и близо до стената на язовира. ДСБ ще сезира институциите на НАТО с настояване за реакция срещу засиленото руско влияние в България, обяви Атанасов.
Предупреждение за „Лукойл“
Атанасов коментира и възможността държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) да придобие „Лукойл“. Той предупреди, че идеята крие сериозни рискове, тъй като „Лукойл“ е частна, чужда собственост. Ако държавата предприеме действия по разпродажба на части от компанията или национализация, това може да доведе до международен скандал и съдебни дела срещу България.
ДСБ настоява за упражняване на контрол върху управлението и приходите на компанията, за да се гарантира, че „средствата от горивата да не отиват в Русия“. Национализацията обаче е определена като крайна и опасна мярка. „Трябва да се мисли за българския интерес, не за чужди политически флиртове“, заключи той.
