Дрожди от хляба и бирата оцеляват при марсиански условия, издържайки на ударни вълни и токсични соли
Учени от Индия установиха, че дрождите Saccharomyces cerevisiae, използвани за хляб и бира, оцеляват при симулирани марсиански условия, издържайки на силни ударни вълни (до 5,6 Маха) и токсични перхлоратни соли. Клетките се адаптират чрез формиране на РНП-кондензати за защита на РНК и протеините. Резултатите са ключови за астробиологичните изследвания и проектирането на устойчиви биологични системи за бъдещи космически мисии.
Дрождите от вида Saccharomyces cerevisiae, незаменими при приготвянето на хляб и бира, успяват да оцелеят при изключително сурови условия, симулиращи тези на Марс. Изследователи от Индийския институт по наука и от университета в Ахмедабад са установили, че тези дрожди са изключително устойчиви, което дава важна представа за потенциала на земния живот да се адаптира в извънземна среда.
Научният екип е подложил клетките на въздействието на двата основни стресови фактора, които правят марсианската среда враждебна: перхлоратни соли и силни ударни вълни. Перхлоратните соли представляват токсични химикали, срещащи се в марсианската почва. Ударните вълни, симулирани в лаборатория в Париж, имитират тези, които се образуват при падането на метеорити на Червената планета. В рамките на експеримента са симулирани ударни вълни с голям интензитет, достигащи 5,6 Маха.
Изследователите са третирали дрождените клетки с натриев перхлорат, както самостоятелно, така и в комбинация с ударните вълни. Резултатите показват, че маята е доста устойчива на този комплексен стрес. Дрождите Saccharomyces cerevisiae са един от най-добре изучените организми на Земята и се използват широко в биотехнологиите и космическите изследвания поради своята устойчивост на стресови фактори.
При стресови условия дрождите формират рибонуклеопротеинови кондензати (РНП-кондензати). Тези структури временно защитават жизненоважни молекули като РНК и протеини, позволявайки им да оцелеят и да възстановят нормалната си функция след преминаване на стреса.
Рая Даге, която е част от научния екип, коментира подхода, използван в проучването:
„Това, което прави тази задача уникална, е интегрирането на физиката на ударните вълни и химичната биология с молекулярната клетъчна биология, за да се проучи как животът би могъл да се справи с такива стресови фактори, подобни на тези на Марс“
— Рая Даге, част от научния екип
Резултатите от проучването, публикувани в изданието PNAS Nexus през октомври 2025 г., показват как маята за печива може да послужи като модел за усилията на Индия в областта на астробиологичните изследвания. Разбирането на това как клетките реорганизират своята РНК и протеини под механичен и химичен стрес дава ключови прозрения за оцеляването на форми на живот извън Земята. От решаващо значение е, че тези констатации могат да насочат и проектирането на устойчиви на стрес извънземни биологични системи за бъдещи космически мисии, казват изследователите.
