Драстично поскъпване на живота и бизнеса: Двойно по-висок данък дивидент, скок на акцизите и осигуровката за пенсия за 3% дефицит
Правителството планира да задържи бюджетния дефицит на 3% през 2026 г. чрез драстично увеличение на приходите, включващо удвояване на данъка върху дивидентите (от 5% на 10%), повишаване на акцизите и осигурителните вноски. Въпреки острите критики от опозицията, мерките са част от проекта на бюджет, който вече е одобрен от НССУ. В същото време се отлага въвеждането на новата методика за такса смет до 2027 г. поради липса на готовност на общините.
Финансовото министерство на Теменужка Петкова публикува проекта на бюджет за 2026 г.
Правителството предприема сериозни мерки за увеличаване на приходите, за да задържи бюджетния дефицит през 2026 г. на ниво от 3%. Това става ясно от проекта на бюджет за 2026 г., който вече получи окончателно одобрение от Националния съвет за съвместно управление (НССУ) на 2 ноември 2025 г. Основните лостове за постигане на тази цел включват увеличаване на данъци, осигурителни вноски и акцизи.
Ключови фискални параметри и исторически резерв
Според прогнозите, приходите през 2026 г. ще достигнат 42,8% от БВП, което е общо 51,4 млрд. евро. Разходите се очаква да бъдат 45,8% от БВП, или 55,1 млрд. евро. Заложеният дефицит възлиза на 3,2 млрд. евро. Максималният размер на новия дълг, който държавата може да поеме догодина, е 10,5 млрд. евро.
Очаква се държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г. Прогнозите сочат, че дълговото бреме ще продължи да расте, достигайчи 43,5 млрд. евро през 2027 г. и 49 млрд. евро през 2028 г. Важен буфер за икономиката е минималният фискален резерв, заложен на 2,4 млрд. евро в края на 2026 г. Според допълнителни данни, това е най-големият размер на фискалния резерв в историята на България, предназначен за покриване на непредвидени разходи и икономически шокове.
Данъчна политика: Увеличения и критики
Данъчната политика е насочена към стабилност, растеж и ограничаване на злоупотребите, но въвежда няколко съществени промени. Данъкът върху дивидентите се удвоява от 5% на 10%, което е най-голямото увеличение от 2010 г. насам. Анализаторите предупреждават, че този скок може да пренасочи капитал от акционерни дружества към дружества с ограничена отговорност, което потенциално би повлияло на инвестиционната активност.
Други промени включват повишаване на таксата за хазарта от 20% на 25% и увеличаване на акциза за цигари и тютюневи изделия. Увеличението на акцизите е част от по-широката европейска стратегия за намаляване на тютюнопушенето, но има опасения, че то може да стимулира ръста на контрабандата и черния пазар, особено в граничните райони.
Опозиционни партии като БСП и Демократична България изразиха загриженост относно тези мерки. БСП предупреди, че увеличаването на данъка върху дивидентите ще натовари малките и средни предприятия, докато „Демократична България“ критикува повишаването на акцизите и облагането на хазарта, считайки, че това ще засегне най-уязвимите групи и ще увеличи социалното неравенство.
Осигуровки, заплати и отложена реформа
От 1 януари 2026 г. осигурителните вноски нарастват с 2%, като е планирано още едно увеличение с 1% от 2028 г. Заплатите в бюджетната сфера ще се повишат с 5% като цяло, но за някои сектори е предвидено и по-голямо увеличение. Целта за учителските заплати се запазва – те трябва да бъдат поне 125% от средната за страната. На този фон, прогнозата за икономически ръст през 2026 г. е 2,7%, при очаквана инфлация от 3,5%.
Значителна реформа, която се отлага, е въвеждането на новата методика за такса смет. Принципът „замърсителят плаща“ трябваше да замени досегашното изчисляване по данъчна оценка на имота от 1 януари 2026 г. Министерството на финансите потвърди днес, 3 ноември 2025 г., че отлагането с една година (до 1 януари 2027 г.) се дължи на липсата на готовност на общините и липсата на необходимата инфраструктура за електронно проследяване.
Инвестиционна програма и ролята на ББР
За общински проекти през 2026 г. са заделени 920 млн. евро по инвестиционната програма. Тази сума е четири пъти по-голяма от отпуснатите средства през тази година и двойно повече от тези, предоставени за последните две години. Общият размер на приетите проекти по програмата, която е с период на изпълнение до края на 2027 г., достига 8,1 млрд. лв.
В разплащанията по програмата беше включена и Българската банка за развитие (ББР), която предоставя авансови плащания по вече сключени споразумения между Министерството на регионалното развитие и местната власт. Включването на ББР цели намаляване на риска от увеличаване на разходите, които биха довели до нарастване на бюджетния дефицит на начислена основа за 2025 г.
