Драстичен ръст: България има повече работещи пенсионери от Германия
Броят на работещите пенсионери в България нараства драстично с над 52% за последните пет години, достигайки 18% от всички пенсионери. Данните от НОИ показват, че България има повече работещи пенсионери (363 хиляди) от Германия (285 хиляди).
Този ръст е продиктуван от дефицита на кадри и ниската безработица, но буди тревога заради увеличаващия се дял на инвалидните пенсии и големия брой ранни пенсионери в бюджетния и охранителния сектор.
НОИ преизчислява служебно пенсиите на работещите пенсионери от 1 април. СНИМКИ: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ Снимка: Георги Кюрпанов-Генк
Пазарът на труда в България преживява сериозна трансформация. Все повече хора продължават да работят активно и след навършване на пенсионна възраст. Този процес показва, че бизнесът изпитва „глад“ за опитни кадри. Коментар по темата стана №3 сред най-четените през изминаващата седмица, събирайки близо 90 920 прочитания.
Интересни данни от Националния осигурителен институт (НОИ) потвърждават тази тенденция. През април 2025 г. НОИ извърши служебно преизчисляване на пенсиите на хора с трудов стаж през предходната 2024 г. Данните обхващат 363 701 пенсии, преизчислени за осигурителен стаж. От тях 234 хиляди са пенсии за осигурителен стаж и възраст, а близо 129 хиляди са за инвалидност.
Рязък скок в заетостта на възрастните
Динамиката на работещите пенсионери е впечатляваща. През 2020 г., когато въведоха служебното преизчисляване, НОИ преизчисли пенсиите на 237 686 души. Това отразява броя на работещите пенсионери през 2019 г. Само пет години по-късно техният брой нараства с цели 125 хиляди. Това представлява драстичен растеж от над 52% на работещите пенсионери.
При общ брой на пенсиите над 2 милиона, тези над 360 хиляди преизчислени пенсии означават, че близо 18% от всички пенсионери в България са работещи през 2024 г. Този дял отбелязва рязко увеличение. Преди пет години процентът е бил 11%, а преди десетилетие – едва около 7%.
Обръщане на пазара на труда
Ситуацията се е обърнала диаметрално спрямо близкото минало. Преди 10-15 години бизнесът се бореше за правото да уволнява пенсионери. Тогава се смяташе, че те пречат на младите да си намерят работа. Преди около 20-25 години пък хората над 55 години изобщо не можеха да си намерят работа поради високата безработица.
Днес обаче броят на хората в работоспособна възраст намалява, а безработицата е рекордно ниска. Дефицитът на кадри принуждава работодателите да проявяват гъвкавост. Те правят всичко възможно, за да задържат достигналите пенсионна възраст служители. Тези кадри притежават натрупан опит и рутина. Подобреното заплащане и по-голямата гъвкавост стимулират стотици хиляди пенсионери да останат на пазара на труда, получавайки едновременно пенсия и заплата. Това пряко подобрява техния стандарт на живот.
Българският път към активно пенсиониране
Парадоксално, но България изпреварва големите европейски икономики по брой работещи пенсионери. В България те са повече, отколкото в цяла Германия, където се отчитат само 285 хиляди работещи пенсионери. Застаряването създава проблеми за най-голямата европейска икономика.
Германия и Гърция следват подобни политики за стимулиране на работещите пенсионери. Това показва тенденцията за активно пенсиониране в Европа. В Германия, например, канцлерът Мерц обяви, че ще предложи стимули и данъчни облекчения. Тези мерки са част от предизборните обещания за събуждане на икономиката. До 2035 г. там се очаква да се пенсионират близо 5 милиона души.
Гърция също позволи на пенсионерите да запазят цялата си пенсия при работа. В резултат работещите пенсионери там се увеличиха седем пъти за две години, достигайки 250 хиляди. Гръцките работещи пенсионери плащат по-ниска данъчна ставка от 10% върху допълнителния си доход. Пазарът на труда в България е доста по-гъвкав, като тук данъчното облагане върху труда също е само 10%, което допълнително стимулира заетостта.
Тенденции, които будят тревога
Въпреки оптимистичната картина, някои тенденции будят тревога. В последните години най-бързо се увеличават служебно преизчислените пенсии за инвалидност. Това е индикация за потенциални измами. Близо половин милион от пенсиите в страната са за инвалидност, което е около една четвърт от всички пенсии. Ограничаването на тези злоупотреби е наложително предвид дефицита на пенсионната система.
Друг проблем е големият дял на работещите пенсионери в бюджетния сектор – над 56 хиляди души (без образование, здравеопазване и държавно управление), плюс още близо 30 хиляди в тези три области. Прави впечатление и големият брой работещи пенсионери в охранителните фирми. Над 15 хиляди души са заети в охранителния сектор. Тези лица често са млади пенсионери от МВР и службите, което е отражение на съществуващите привилегии за ранно пенсиониране. Експертите настояват за преразглеждане на тези привилегии и за оптимизация на твърде раздутия държавен сектор.
