„ДПС – Ново начало“ обсъди закона за максималната надценка с бранша и търговски камари

Парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ проведе серия от срещи. Темата е внесеният от тях законопроект за максимална надценка на стоки от „кошницата на домакинството“. Целта е защита на потребителите и подкрепа за българските производители.

Вносителите подчертаха, че мярката е временна. Тя е насочена към най-уязвимите групи граждани. Ще обхване ограничен списък от стоки за преходния период към еврото. Законопроектът предвижда таван от 20% върху надценката за основни храни. Мярката ще е в сила до края на 2026 година, за да ограничи спекулата. Законопроектът вече е внесен в Народното събрание.

„ДПС – Ново начало“ акцентира, че законът цели да помогне на най-бедните български граждани. В мотивите се посочва, че разходите за храна при уязвимите групи надхвърлят 50% от месечния доход. Това налага извънредно ограничаване на надценките. Контролът ще се осъществява от КЗК, НАП и КЗП, с предвидени глоби от 5 000 до 20 000 евро.

На срещите беше обсъдена и политиката за „Хранителна сигурност“. Тя е стратегическа цел в глобален план. Домакини от ПГ на „ДПС – Ново начало“ бяха Искра Михайлова, Йордан Цонев, Станислав Анастасов и Атидже Вели.

В дискусиите участваха представители на земеделския и преработвателния бранш. Сред тях бяха Константин Азов от Сдружението на Растителните масла, Теодора Георгиева от Асоциация на земеделските производители, д-р Диляна Попова от Асоциация на месопреработвателите в България. Присъстваха още Наталия Шукадарова и Цветомира Стайкова от Национална асоциация на зърнопроизводителите, Петя Куманова от Национална овцевъдна и козевъдна асоциация и Яна Стратиева от Сдружение „Храни и напитки“.

Проведе се среща и с представители на търговски камари на партньорски държави. Участваха д-р Хорст Щюер и Соня Миклай от Германо-Българската индустриално-търговска камара, Иван Михайлов и Даниел Киряков от Американската търговска камара в България. Присъстваха също Весела Тодорова-Мозеттиг от Френско-Българската търговска и индустриална камара, Снежана Атанасова от Австрийско търговско представителство и Матиас Денер от Посолството на Германия. Икономически и правни анализи обаче поставят под въпрос ефективността на подобни мерки. Те предупреждават за риск от недостиг на продукти и изкривяване на пазара.

Въпреки че ДПС – „Ново начало“ твърди, че подобни модели се прилагат в редица европейски държави, независими медии посочват, че там няма фиксиран законов таван. Критиките към унгарския модел от страна на ЕК повдигат въпроси за съвместимостта на българския законопроект с европейското право.