Доц. Тодоров: БЛС настоява за инвестиции в ранна диагностика и задължително ПМО; Здравеопазването не може да се плаща като преди 30 години
Доц. Георги Тодоров, председател на организационния комитет на VII конгрес на БЛС, настоява за радикален преход от лечение на късен етап към инвестиции в ранна диагностика, скрининг и интегрирана грижа.
Той подчертава, че България трябва да увеличи дела на публичните средства за здравеопазване, тъй като е на последно място в ЕС по този показател, и призова за въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение и мерки срещу агресията.
Седмият национален конгрес на Българския лекарски съюз (БЛС) с международно участие, посветен на политиките в здравеопазването, започна днес, 31 октомври 2025 г. Председателят на организационния комитет, доц. д-р Георги Тодоров, очерта ключовите приоритети на съсловната организация. Според него, България трябва да премине от модел, фокусиран върху лечение на късен етап, към активна инвестиция в ранна диагностика, скринингови програми и интегрирана грижа за хронично болните и застаряващото население.
Доц. Тодоров, който е и член на Управителния съвет на БЛС от септември 2024 г., подчерта острото несъответствие между здравните нужди и финансовия ресурс. Той акцентира върху факта, че здравеопазването остава хронично недофинансирано, докато населението застарява и нуждите нарастват.
„Населението застарява, здравните нужди растат, а по-доброто лечение струва повече. Не може да искаме модерно здравеопазване и да го плащаме както преди 30 г.“
— Доц. Георги Тодоров, председател на организационния комитет на VII конгрес на БЛС
Необходими финансови и законодателни промени
БЛС предложи редица законодателни промени с цел подобряване условията за упражняване на лекарската професия, осигуряване на прозрачно разходване на средствата и гарантиране на реално остойностяване на медицинските дейности. Съюзът търси решения за увеличаване на финансовия ресурс в системата. В рамките на конгреса ще се обсъждат и въвеждането на контрол в лечебните заведения с активното участие на пациента, както и задължителна предварителна верификация при предоставяне на медицински услуги, финансирани с публични средства.
Основен фокус пада върху икономическите аспекти и моделите на финансиране. Доц. Тодоров посочи, че България трябва стратегически да увеличи дела на публичните средства, отделяни за здравеопазване, като процент от БВП. В момента страната заема последното място сред страните-членки на ЕС по дял от БВП, отделян за сектора. Здравноосигурителната вноска е 8% от осигурителния доход, докато в повечето европейски държави тя е минимум 10%. Тези диспропорции създават високо напрежение в системата, която оперира и с висок дял на разходи, плащани директно от джоба на пациента (34% спрямо 11% средно за Европа).
Дигитализация и Професионални Стандарти
Дигитализацията е неизбежна стъпка към модерното здравеопазване. Повишаването на нейното ниво ще подобри достъпа до услуги и координацията между нивата на системата. Интеграцията на електронни здравни досиета, внедряването на изкуствен интелект и телемедицината са сред акцентите на дискусиите. БЛС категорично подкрепя идеята за въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение (ПМО) за лекарите. ПМО трябва да обхваща не само клинични знания, но и допълнителни компетентности като дигитална грамотност, медицинска етика и комуникация.
Мерки срещу агресията и за донорството
Относно агресията срещу медиците, доц. Тодоров обясни, че тя рядко е лично насочена, а по-скоро е израз на натрупано обществено недоволство от функционирането на системата. Въпреки че законодателството приравнява нападението срещу медик на това срещу полицейски служител, мерките очевидно са недостатъчни.
БЛС започва съвместна инициатива с Министерството на образованието и науката (МОН) за включване на темата за уважението и доверието в лекарската професия в часа на класа. Освен това, БЛС настоява лекарите да получат възможност да отписват пациенти, които проявяват грубо, агресивно или неуважително поведение, което ще допринесе за по-добра работна среда.
На конгреса се обсъжда и трансплантационната медицина. Необходимо е да се улесни донорството и да се повиши капацитетът на трансплантационната система чрез обучения, осигуряване на болнични екипи и финансиране на програми. Целта е да се увеличат обществената осведоменост, етика и медицинската култура около донорството.
На фона на стартиралия форум, в публичното пространство има индикации за вътрешни напрежения в БЛС, свързани с различните виждания за управлението и комуникацията. Доц. Тодоров, който ръководи учебен сектор по Интервенционална рентгенология към МУ – Варна, е кандидат за председател на БЛС, което поставя под въпрос бъдещите политики и реформи в съсловната организация.
