Доц. Тодор Чобанов: Готите на Балканите са били комплексна политическа сплав от народи

Ново мащабно изследване в областта на палеогенетиката хвърля светлина върху сложните миграционни процеси по нашите земи. Доц. Тодор Чобанов разкрива детайли от съвместната работа с университета в Харвард. Водещият палеогенетик проф. Дейвид Райх също участва в това научно начинание. Екипът успешно секвенира близо 1200 генома от различни исторически епохи. Основният фокус на проекта остава средновековна България.

Учените изследват периода преди създаването на Аспарухова България. Готите заемат централно място в това проучване. Анализирана е древна ДНК от 38 индивида. Те са погребани в некропола при Акве Калиде и край Аула на хан Омуртаг. Датировката на обектите е между IV и VI век след новата ера. Резултатите показват липса на единен готски генетичен профил.

Готите по българските земи са били генетично разнородна група с различен произход. Много индивиди имат ясен скандинавски произход. Те обаче носят следи от смесвания още от I-II век. Край тях са погребани хора от Анатолия, Балканите и дори Египет. Да бъдеш гот е било преди всичко политически въпрос. Това променя досегашните представи за хомогенността на този народ.

Историческите извори потвърждават тези генетични констатации. Йорданес пише в своята „Гетика“ за „поглъщането“ на различни народи. Готите са включвали разнообразни групи по пътя си на юг. Прокопий описва готската конфедерация като обединение на вандали и гепиди. Амиан Марцелин представя готските групи като политически сплотени образувания. Те са включвали хора с различен биологичен корен.

Изглежда, че да бъдеш гот, е било политически въпрос.

Смесването между северните и южните родови компоненти е започнало рано. Данните сочат за процес, стартирал около 11-13 поколения преди погребването. Това отвежда началото на популационното смесване към I век след новата ера. Готската идентичност е функционирала като траен културен модел. Тя е успявала да интегрира хора от много различен произход.

Двата изследвани обекта показват съществени генетични разлики. Индивидите от Акве Калиде са по-близо до балканското и анатолийското население. Погребаните в Аула на хан Омуртаг имат силен северноевропейски компонент. Този сигнал съответства на културите Уелбарк и Черняхово в Полша и Украйна. Тацит описва гутоните като отделен народ край река Висла още през 98 г.

Готската идентичност е представлявала политически и културен „чадър“ над различни етноси. Учените използват най-съвременните методи на древната популационна геномика. Приложени са PCA анализи, f-статистики и математическо моделиране чрез софтуера Admixtools. Методът DATES оценява времето на смесване на различните ансестрални компоненти. Всички резултати са напълно възпроизводими чрез специализиран софтуер.

Тези открития променят представите за Великия период на преселенията. Миграциите на готите не са били движение на хомогенен народ. Амиан Марцелин описва пристигащите на Дунав групи като смесени конфедерации. Готската материална култура се е разпространявала отвъд биологичния произход. Черняховската култура е включвала готи, сармати и дори славяни.

Въпросът за славянския компонент у българите също е ключов. Доц. Тодор Чобанов и колегата му Стамов изследват този проблем от десетилетие. Славянският генетичен компонент у съвременните българи е в диапазона 40-50 процента. Това е с над 30 процента по-малко в сравнение с хърватите. Славянският пласт отразява заселванията през VI-VII век.

Българският народ се самоопределя като славянски още през Златния век. Паисий Хилендарски също поддържа тази теза в своята история. Панславистките тежнения от XIX век обаче омаловажават ролята на същинските българи. Подобни генетични анализи помагат за разбирането на сложната история. Генетичните изследвания показват смесване на славяни, местно население и българи.

Малко българи днес носят специфичния скандинавски сигнал на готите. Тепърва ще се проучва готският компонент у средновековните българи. Специалистите по старогермански език трябва да изследват топонимията. Питър Хийтър е консултирал екипа относно готите на Балканите. Той е един от водещите световни авторитети по темата.

Анализите за роднинство поднасят неочаквани изненади. Индивиди в семейни групи често нямат близко биологично родство. Това сочи към специфична социална организация на общностите. Темистий описва готски заселници, интегриращи се в римския провинциален живот. Те са встъпвали в смесени бракове с местното население.

В Акве Калиде се наблюдава смесено ромейско-готско население. То вероятно включва християнски бежанци от днешна Румъния. Те са напуснали родните си места под предводителството на Улфила. В Аула на хан Омуртаг се откриват автентични готски племена. При тях се забелязва и слаб хунски примес от V век.

Балканите през IV-VI век са били сцена на сложни взаимодействия между десетки групи. Изследването ще се разшири с повече обекти и индивиди. Учените се интересуват от съдбата на тези общности след краха на готските кралства. Предстои публикуването и на мащабно проучване за прабългарите. Доц. д-р Тодор Чобанов подчертава значението на международното партньорство.

Генетичните следи от хуните на Атила допълват картината. Тези нови развития в палеогенетиката са възможни благодарение на Фонд „Научни изследвания“. Науката вече разполага с геномния корелат на историческите процеси. Това позволява картографиране на автентичната картина на миналото.