Доц. Николай Димитров: Шестте смъртни гряха на политиците, които „цифровият линч“ не прощава

Социалният психолог доц. Николай Димитров анализира механизма на общественото възмущение в ерата на социалните мрежи. На 28 февруари 2026 г. той представи детайлен прочит на политическите гафове и тяхното влияние. Според него интернет ни дресира да бъдем безпощадни към всяка грешка на публичните личности.

Социалните мрежи превръщат всеки потребител едновременно в съдия, прокурор и екзекутор за броени секунди. Алгоритмите на платформите залагат основно на най-силната човешка емоция – възмущението. Този процес е по-бърз от разума и води до мигновени реакции. Неврологични изследвания потвърждават, че публичното заклеймяване на несправедливост отделя допамин в мозъка. Това кара хората да се чувстват добре, докато критикуват политици онлайн.

Интернет превръща всеки от нас едновременно в съдия, прокурор и екзекутор.

Доц. Димитров посочва, че политиците вече не са просто хора, а символи на надежди и страхове. Когато политикът е от „нашия“ лагер, обществото изпитва срам и нужда от защита. Когато гафът е на опонента, той става доказателство за пълна непригодност. Тази динамика създава среда, в която никой вече не става за министър в тая държава поради липсата на чисти биографии.

Българският културен код възприема политиците като фигури на „бащи“, на които се прощава по-лесно. Властта у нас често се крепи на илюзията за непогрешимост. Самокритиката не се възприема като сила, а като слабост. Опонентите веднага се възползват от всяко признание на вина. В България политическата борба е оцеляване, а не игра в стабилна среда.

Алгоритмите са настроени да залагат на най-силната ни емоция – възмущението.

Доц. Николай Димитров идентифицира точно шест смъртни гряха, които обществото не прощава. Първият е посегателството върху идентичността. Вторият е демонстрацията на превъзходство над обикновените хора. Третият непростим грях е корупцията, когато тя засяга директно джоба на гражданина. Четвъртото място заема предателството към партията, електората или държавата. Петият грях е хващането в лъжа. Шестият и най-тежък грях е безчувствеността към човешката болка по време на кризи.

В България си имаме специфичен културен код, който влияе на прошката.

Доц. Николай Димитров идентифицира шест конкретни гряха, които водят до неизбежен край на политическата кариера. Липсата на адекватна реакция при трагедии и бедствия се наказва най-сурово. Емоционалната студенина и общите приказки вместо съпричастност са фатални. Пример за такава чувствителност е случаят Черният лебед “Петрохан”, с който ударихме дъното.

Прощаваме на тези, чиито грешки разбираме.

Антропологът Харалан Александров допълва анализа, като критикува двойните стандарти в обществото. Той отбелязва, че либералните кръгове често прощават на „своите“ хора, докато са безмилостни към другите. Това разделение засилва ефекта на „цифровия линч“. В интернет присъдата остава част от дигиталното досие завинаги, независимо от последващи оневинявания.

Демокрацията е сериозно застрашена не от обществения гняв, а от настъпващото масово безразличие и цинизъм. Когато скандалите станат ежедневие, нервната система на обществото се изтощава. Хората започват да възприемат всички политици като еднакво лоши. Това води до оттегляне от изборния процес и загуба на имунитет срещу пропаганда.

Демокрацията умира не от гняв, а от безразличие.

В дългосрочен план политическата култура се променя радикално. Политиците стават все по-стерилни и безлични, за да избегнат рискове. Те използват кухи фрази и се движат в безопасната зона на пиара. Хората обаче усещат тази фалшива автентичност, което допълнително руши доверието в институциите. Гражданското общество вече има силен глас чрез социалните мрежи и властта не може да го игнорира.