Доц. Николай Димитров: Лесни мишени за лидери от типа „Петрохан“ са интелигентни хора и деца от уязвими семейства

Случаят „Петрохан“ повдигна сериозни въпроси относно функционирането на затворени групи и механизмите на психологическа зависимост. Социалният психолог доц. Николай Димитров анализира организационните модели, които често се превръщат в почва за злоупотреби с власт. Според него съществуват ясни индикатори за култова динамика, при която интелигентни хора и деца от уязвими семейства стават лесни мишени на харизматични фигури.

Психологът подчертава четири основни компонента в тези структури: наличие на централен лидер, асиметрични отношения, размиване на личните граници и елитна легитимация. Често тези организации се ползват с институционален ореол, който потиска критичния поглед на обществото и държавните органи. Когато една структура говори за „образование“ и „социална мисия“, проверките често стават формални.

Има обаче разпознаваеми организационни модели на поведение, които в литературата са описвани като култови и говорят за типични злоупотреби с власт и със зависимост към властта.

Доц. Димитров обръща внимание на парадокса, при който високообразовани личности търсят ирационални вярвания, когато не откриват истината в науката. Това ги прави податливи на влиянието на лидери, които предлагат алтернативен смисъл. Подобни механизми се наблюдават и при глобални скандали, където българската следа в досиетата Епстийн също разкрива мрежи, функциониращи чрез властови асиметрии и социален капитал.

Въпросът за контрола над непълнолетните остава централен. Психологът пита как е възможно дете да не посещава училище цяла година, за да участва в експедиции в чужбина, без това да предизвика реакция от институциите. Липсата на строги критерии за регистрация на центрове за обучение, в сравнение със „зверските изисквания“ за детски градини, създава опасни празноти в системата.

Когато институциите са в криза и в невъзможност да изпълняват функциите си, когато има институционално недоверие, нещата няма как да се случват по легитимния начин.

Кризата на доверие в държавата често тласка гражданите към търсене на алтернативи. Проучвания показват, че над 65% от българите вярват в свръхестественото на фона на институционален срив, което допълнително улеснява работата на самопровъзгласили се духовни водачи. Според доц. Димитров, сексуалната злоупотреба в такива групи рядко е началото; тя е финалният етап на процес, започнал с емоционална и духовна зависимост.

За да се предотвратят подобни скандали, е необходима стабилна формална власт и ясни социални взаимоотношения. Властта и богатството не създават неморалност сами по себе си, но те деактивират психичните механизми за самоконтрол и намаляват страха от санкции, превръщайки другия човек в обикновен „ресурс“.