Доц. Христо Михайлов: Парковете „Витоша“ и „Врана“ са в тревожно състояние, нужна е спешна намеса

Парковете „Витоша“ и „Врана“ са в тревожно състояние и се нуждаят от спешна намеса. Това заявява доц. Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет, в интервю, посветено на предизвикателствата пред зелените площи в България. Той подчертава, че климатичните промени налагат преосмисляне на растителността в парковете. За съжаление, лесовъдството не е сред най-търсените професии сред младите.

Доц. Михайлов потвърждава готовността на Лесотехническия университет да съдейства за възстановяването на парк „Врана“. Очаква се концепция за развитието на парка, която ще бъде експертно оценена. Безопасността на гражданите е основен приоритет, особено предвид преминаващите по бул. „Цариградско шосе“.

Парк „Врана“ е уникална територия на над 110 г., която до неотдавна беше добре стопанисвана, но вероятно по причини, свързани с прехода, финансови, организационни и др. – и той, и Борисовата градина, че даже и природен парк „Витоша“ изостанаха.

Ректорът оприличава експертите за „Врана“ на „добри лекари“, които трябва да осигурят оцеляването и развитието на този жив организъм. Състоянието на растителните композиции е тревожно.

Доц. Михайлов изразява силна загриженост и за Природен парк „Витоша“. Той е първият природен парк в България, създаден през 1934 г., и е уникална даденост за София. Въпреки това, през последните 20 години е занемарен. Дирекцията на парка разполага с ограничен капацитет – човешки, материален и финансов. Доц. Михайлов призовава за общи усилия на държавните институции и Столична община, тъй като Витоша е част от герба на София.

Трагичният инцидент с паднало дърво на Витоша, отнел човешки живот, е повод за сериозен размисъл. Доц. Михайлов критикува факта, че се разсъждава върху план за периода 2015-2024 г., който вече е изтекъл и се базира на данни от 2008-2012 г. Той настоява за нов, актуален план с хоризонт до 2035 г., разработен от независими експерти. Целта е планината да бъде защитена, а достъпът за столичани – улеснен, тъй като в момента инфраструктурата е в обезпокоително състояние. Доц. Михайлов призовава всички институции да седнат на масата и да погледнат напред. Според него, нов план може да бъде готов за половин до една година след бърз анализ на данните и сътрудничество с различни организации и експерти.

Инвеститорите настояват за смяна на предназначението на земите, което буди основателни притеснения, защото днес ще е за някой лифт или влек, утре – за други територии. Но трябва да вървим към ускорено реновиране и развитие на туристическата инфраструктура с гаранции за опазването на планината, биоразнообразието и екосистемите.

Борисовата градина също е изправена пред предизвикателства. Лесопарковата ѝ част е създадена с екзотични видове, които изискват интензивна поддръжка. Насаждения на над 100 години, като тези с червен американски дъб, престаряват и не се поддържат, което създава рискове. Нужен е план за управление и експертна оценка, която да идентифицира и отстрани застрашаващи дървета, заменяйки ги с местни видове.

Относно климатичните промени, доц. Михайлов цитира гръцкия посланик, който определя ситуацията като „климатична криза“, а не просто промени. Неравномерното разпределение на валежите и покачването на средногодишните температури водят до наводнения и разрушения. Преподавателите в Лесотехническия университет също трябва да се адаптират и да подготвят бъдещи специалисти за тези предизвикателства.

Българските гори все още са в добро състояние, но тревожни процеси навлизат активно. Изкуствените насаждения от иглолистни видове, създадени през XX век, сега съхнат поради екстремните климатични условия. Застрашителни явления се наблюдават и при естествените видове като бял бор, смърч и ела. Доц. Михайлов подчертава нуждата от цялостна преоценка и държавна политика в горския сектор.

България все още е за пример в управлението на горите за много европейски колеги, но е нужна спешна намеса като държавна политика в сектора.

За справяне с климатичните промени, доц. Михайлов предлага залесяване с местни, сухоустойчиви видове, които са издържали хилядолетия на местните условия. Пример за това е косматият дъб. В Сакар след пожарите се залесява със сухоустойчиви видове, които издържат на високи температури и по-бедни почви.

Въпреки че лесовъдството не е най-популярната професия, Лесотехническият университет активно работи за възстановяване на имиджа на лесовъда и привличане на млади хора. Университетът отбеляза 100 години висше лесовъдско образование през 2025 г. Сред най-търсените специалности са „Ландшафтна архитектура“, „Ветеринарна медицина“ и „Инженерен дизайн“. Интерес има и към „Алтернативен туризъм“, а броят на българските студенти, избиращи да учат в ЛТУ, нараства. Чуждестранните студенти съставляват 12%, предимно във „Ветеринарна медицина“.

ЛТУ е лидер в рейтинговата система по „Горско стопанство“ и е сред топ 3 в други четири професионални направления. Този висок рейтинг допринася за имиджа и привличането на студенти. Очаква се филиал на ЛТУ в Бургас да посрещне първите си студенти още тази година, предлагайки специалности като „Горско стопанство“, „Ландшафтна архитектура“ и „Технология на дървесината и мебелите“. В сътрудничество с Бургаския държавен университет ще бъде предложена и хибридна магистърска специалност по алтернативен туризъм.