Доц. Григор Сарийски: Субсидиите остават проблем въпреки по-доброто таргетиране на мерките

Икономистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН коментира актуалните икономически мерки. Той направи своя анализ в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ. Според него помощите на служебния кабинет са насочени по-прецизно спрямо предходни периоди. Въпреки това доц. Сарийски изрази сериозни опасения относно логиката на държавните субсидии.

Близо 30% от населението в България попада в категорията на енергийно уязвимите според новия индекс. Този показател надхвърля традиционното разбиране за енергийна бедност. Той включва фактори като доходи, безработица, климат и състояние на жилищния фонд. Икономистът посочи, че проблемът не засяга само малките населени места, а е широко разпространен.

Доц. Сарийски отчете положителна промяна в подхода на служебното правителство спрямо 2022 г. Новите мерки се опитват да достигнат до най-уязвимите социални групи. През 2022 г. помощи за ток са получавали всички небитови потребители, включително банкови институции. Държавата дълго време отлагаше създаването на ясни правила за подпомагане на бизнеса и домакинствата.

Експертът остава скептичен към начина на подпомагане на предприятията. Той разкритикува липсата на диференциран подход към енергоемките производства. Пазарната конюнктура влияе по различен начин на отделните бизнес сектори.

„Не може да третирате всички енергоемки предприятия под един калпак. Чисто и просто, защото заради пазарната конюнктура едните печелят, а другите – не толкова.“

Според доц. Сарийски самата концепция за субсидиране противоречи на пазарните механизми. Той призова за въвеждане на строго определени критерии при отпускане на финансови средства.

„Субсидията е нещо, което е непазарно. Ако ще говорим за пазар – или оставяме предприятията да се оправят сами, или ако въвеждаме субсидии, те трябва да бъдат отпускани при строго определени критерии.“

Институтът за икономически изследвания е разработил разширен индекс за енергийна уязвимост. Този инструмент отчита климатичните особености и енергийната ефективност на домовете. Жертвите на студеното време в страната достигат близо 4000 души всяка година. Тези данни подчертават сериозността на социалната криза в страната.

Съществува и феноменът, наречен „скрита енергийна бедност“. Много домакинства ограничават потреблението си до опасни нива, за да пестят средства.

„Хората намаляват до минимум потреблението на електроенергия, просто защото не могат да си позволят разходите.“

София, Разград и Велико Търново са областите с най-високи енергийни разходи за домакинствата. Това сочи Националната карта на енергийната уязвимост. Документът е изготвен съвместно от екологичната организация WWF и Българската академия на науките.

Пример за тежката ситуация е съдбата на баща от град Лясковец. Той отглежда сам трите си деца в изключително трудни условия. Всяка зима семейството е изправено пред мъчителен избор. Те трябва да избират между отоплението и ежедневното оцеляване. Тази история илюстрира реалните мащаби на енергийната уязвимост в България.