Доц. Георги Шарков: Кремъл атакува Европа чрез „Кибершок“ за провокиране на масово недоволство

Киберсигурността в началото на 2026 година вече не е просто техническа тема, а фундаментален въпрос за националното оцеляване. Доц. Георги Шарков, водещ експерт и архитект на стратегията за киберустойчивост, предупреждава за ескалираща вълна от дигитални заплахи, насочени към гражданите, бизнеса и държавните институции. Според него атаките стават все по-сложни, като често целят не само кражба на данни, но и предизвикване на социален хаос чрез т.нар. „когнитивна война“.

Една от най-големите опасности остава наследството от големите течове на данни. Доц. Шарков описва случая с НАП от 2019 г. като събитие с дълготрайни последици.

Защото все още не знаем пълната “верижна реакция” и кога точно тези данни ще бъдат използвани срещу нас. Тези 6 милиона записа се продават и използват за изключително прецизни фишинг атаки. Когато някой ви потърси от името на банка или данъчна служба и знае какви данъци плащате, вие автоматично започвате да му се доверявате.

В съвременната дигитална среда над 90% от кибератаките започват с обикновен фишинг имейл, но методите се еволюират светкавично. Използването на изкуствен интелект позволява създаването на перфектни deepfake симулации на глас и видео, които могат да подведат дори опитни специалисти. Експертите подчертават, че веднъж попаднали в мрежата на измамниците, потребителите оставят трайни следи. Както отбелязва Симеон Кърцелянски, всичко качено в интернет остава там почти завинаги, което прави защитата на личните данни още по-критична.

Особено внимание се обръща на ученията „Кибершок“, които симулират реални удари върху критичната инфраструктура. Тези тренировки показват как манипулацията на данни може да доведе до реална паника. При симулация на замърсяване на водата в София се доказва, че фалшивите сигнали от сензори и изкуствено надутите сметки могат да взривят общественото недоволство за часове. България е подложена на над 1020 атаки седмично, което е над средното ниво за европейските държави.

Доц. Шарков подчертава, че Кремъл често стои зад координирани удари срещу енергетиката, транспорта и здравеопазването в Европа. Държавата и бизнесът не успяват да настигнат скоростта на атакуващите, а основната слабост на страната ни остава липсата на национален ситуационен център за координация в реално време. За малкия бизнес и гражданите решението е в „киберхигиената“ и внедряването на принципа security by design.

Понятието “устойчивост” засяга не само непрекъсваемост на услугите, но възможността на една система – пък и на човек, на дигитализирана екосистема – да оцелее при различни видове атаки или прекъсване на съществени функции, да продължи да работи и да се възстанови в нормално състояние.

Защитата на мобилните устройства е друг критичен фронт, тъй като те съхраняват целия ни дигитален профил и често служат за двуфакторна автентикация. Към началото на 2026 г. българите са изложени на значително по-висок риск от дигитални кражби, което налага спешно хармонизиране с новите европейски стандарти за киберустойчивост, които ще обхванат всичко – от рутери до софтуерни приложения.