Дочо Шипковенски: Българинът, работил за IBM и създал 1300-годишната
Дочо Шипковенски е български инженер, работил за IBM и създал новаторски решения за флота и индустрията. Той е имал ключова роля в организирането на честванията за 1300-годишнината на България и въвеждането на съвременни информационни системи.
Дочо Шипковенски СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Откриването на "Чинията" на Бузлуджа е сред централните събития на честванията "1300 г. България". СНИМКА: АРХИВ Години наред се смята, че Людмила Живкова е автор на концепцията за кампанията "1300 г. България". СНИМКА: АРХИВ
Инженер Дочо Шипковенски е една от ключовите фигури в българската компютърна история. Неговият живот е изпълнен с необикновени обрати и постижения, които чупят шаблоните на соцепохата. Той е работил за гиганта IBM и е имал значим принос в развитието на информационните технологии в България.
Още през 60-те години, Шипковенски прави дипломна работа, целяща подобряване на управлението в „Балканкар“. Проектът му предвижда повишаване ефективността на компютърния център чрез комплекс от четири паралелно работещи процесора с обща памет и операционна система. Тази идея е била изключително авангардна за времето си.
През 1962 г., по време на Кубинската криза, Дочо Шипковенски служи във флота. Там той създава планшет за определяне курса и скоростта на кораби-мишени, което значително подобрява точността на торпедните катери. За тази си рационализация той е награден с 800 лв., а изобретението му повишава боеспособността на дивизион торпедни катери с 40%. Според Шипковенски, това води до модернизация на българския флот с нови ракетни катери.
„Тогава ми хрумна да направя планшет, който да определя курса и скоростта на кораба-мишена, защото това е изключително важно за катерите, изстрелващи торпедата си – спомня си Дочо Шипковенски. – Започнах да чета книги по кибернетика и предложих рационализацията на командира на дивизиона. Разбира се, той веднага ме освободи, за да работя по проекта, който би подобрил точността. Чертаех денонощно, учех и когато бях готов, представих идеята пред флота, след което ръководството изпрати документацията в Ленинград (днешен Санкт Петербург) във флотския ТИС. Няколко месеца по-късно бях първият моряк рационализатор, награден с 800 лв. за повишаване боеспособността на дивизион торпедни катери с 40%.“
След флота, Шипковенски завършва радиоинженерство и електроника със специалност „Изчислителни машини“. Започва работа в „Балканкар“, където въвеждат компютъра IBM 1460. Неговата дипломна работа за подобряване на системата е била толкова напредничава, че по време на подвързването ѝ IBM пускат новия си, по-мощен компютър IBM 370.
„Оказа се, че с американските колеги сме работили в една и съща посока – от десетте им нови инструкции аз вече бях предложил осем – спомня си инженерът. – Включително бях лансирал идеята за бъдещо ползване на невронна памет, защото виждах накъде отиват нещата.“
Отдадеността му не остава незабелязана. През 1969 г. Дочо Шипковенски започва работа в IBM и е изпратен на обучение в Лондон. Той преминава целия курс на компанията – от системен инженер до търговец. Работи като системен инженер в IBM в продължение на осем години, рамо до рамо с най-добрите специалисти. Посещава и завода в Зинделфинген, Германия, където е впечатлен от процеса на създаване на компютърни чипове. Вижда как се полагат 10 тригера на квадратен сантиметър – върхова технология за онова време.
Паралелно с работата си в IBM, Шипковенски успява да спечели Людмила Живкова с идеята си за комплексна програма за честванията на 1300-годишнината на България. След като офисът на IBM е закрит, през 1978 г. той постъпва в отдел „Културно наследство“ към Външно министерство. Година по-късно е в центъра, посветен на честванията, или Комисия „1300 г.“, а през 1980 г. започва в отдел „Архивен“ и „Управление на информационни системи“ в МВнР.
Въпреки че е работил за американска компания, което му носи съмнения за „американски агент“, Дочо Шипковенски е изключително родолюбив. Той се гордее с българските учени и инженери, създали персонални компютри, сравними със съветските и американските суперкомпютри. На изложбата „Направено в България“ американски и съветски специалисти са били силно впечатлени от постиженията на малка България.
След промените през 1995 г. Шипковенски отново е поканен да работи за американска фирма. На Пловдивския панаир се запознава с Атанас Русев, който представя Plant Information System (PI) – заводска система за събиране на информация в реално време. Тази система е била революционна за България, предлагайки автоматизирана обработка на данни вместо примитивната ръчна.
В продължение на 25 години, инж. Шипковенски е част от екипа, който инсталира стотици такива системи в Европа и 11 в България. Той е разочарован от липсата на интерес от страна на българските институции и предприятия към тези модерни решения. Според него, тогава по-атрактивни са били „черните корупционни сделки“. Дори когато издейства голяма система за учебни цели в гимназия по електротехника и автоматика, няма желаещи да се възползват.
Въпреки всички предизвикателства, Дочо Шипковенски не се предава. Той остава решен да се бори за младото поколение, точно както през 1965 година. Неговият живот е пример за неуморен стремеж към иновации и развитие.
