ДНК на Хитлер разкрива рядък синдром и предразположеност към шизофрения

Ново задълбочено проучване на ДНК на Адолф Хитлер разкрива висока вероятност той да е страдал от рядък синдром на Калман. Изследването също така показва генетична предразположеност към аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство. Тези открития ще бъдат представени в двусериен документален филм, който стартира на 1 и 2 декември по Viasat History. Британският телеканал Channel 4 ще излъчи документалния филм „ДНК на Хитлер: генетичният код на диктатор“ на 29 ноември 2025 г., представяйки подробни резултати от изследването и историческия контекст.

Учени от екипа, ръководен от генетичката проф. Тури Кинг и историка д-р Алекс Дж. Кей, са използвали рядък биологичен материал. Той е извлечен от парче плат с петна от кръв, взето от диван в бункера на фюрера в Берлин. През юли 1945 г. полковник Росуел П. Розенгрен, офицер по комуникациите на генерал Дуайт Д. Айзенхауер, получава достъп до бункера. Там той отрязва парчето плат, за което се смята, че е от мястото, където Хитлер се е самоубил. Това парче остава в семейството на Розенгрен 69 години, преди да бъде продадено на търг и закупено от Ерик Дор от Музея на историята в Гетисбърг. Именно от този плат екипът на документалния филм успява да получи ДНК пробата.

С помощта на усъвършенствани техники за извличане и удостоверяване на ДНК, екипът потвърждава произхода на материала. Те извършват уникално проучване, целящо да разкрие какво могат да разкажат гените на Хитлер за неговото наследство и възможни биологични фактори, повлияли поведението му. Изследването е проведено със съвместни усилия на учени от Университета Бата, Орхуския университет и историци. ДНК-то на Хитлер е сравнено с това на далечен негов роднина, за да се гарантира автентичността. Изследванията са направени в две отделни лаборатории.

Едно от ключовите открития е заличаване в гена PROK2. Този ген е свързан с развитието на половите органи. Вариации в PROK2 са доказана причина за синдрома на Калман. Синдромът често се характеризира с по-ниски нива на тестостерон и е свързан с крипторхизъм (неслязъл тестис) и микропенис. Този ДНК анализ за първи път потвърждава исторически данни, че Хитлер е страдал от десностранен крипторхизъм.

„Никой досега не е могъл да обясни защо Хитлер се е чувствал толкова некомфортно в присъствието на жени през целия си живот или защо вероятно никога не е влизал в интимни отношения с тях. Но сега, когато знаем, че е страдал от синдром на Калман, това може да е отговорът, който търсехме“, обяснява д-р Алекс Дж. Кей.

Всички данни, до които екипът е достигнал, са съотнесени с исторически данни и контекст. Това дава по-ясна картина за откритията. Например, изследването опровергава твърденията за еврейския произход на фюрера. Допълнителният анализ позволява на екипа да определи полигенните резултати на Хитлер за невроразвитийни и психиатрични разстройства. Той е в топ 1% за аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство. Макар тези резултати да не представляват диагноза, те сочат повишена генетична предразположеност към всяко от тези състояния.

Синдромът на Калман е рядко генетично заболяване, което води до нарушено полово съзряване, ниски нива на тестостерон и често се съпътства от липса на обоняние. Генетичната предразположеност към психични разстройства, като аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство, не означава задължително, че човекът ще развие тези състояния, но увеличава риска. Учените подчертават, че генетиката е само част от картината и не може да обясни поведението на Хитлер. Проф. Тури Кинг ясно заявява, че „без значение какво щяхме да открием от неговата ДНК, то никога не би могло да оневини онова, което той е извършил.“

След публикуването на резултатите от изследването, в международните медии се появиха дискусии за етичните аспекти на анализирането на ДНК на исторически фигури. Някои учени изразиха загриженост, че подобни изследвания могат да бъдат използвани за оправдаване на престъпления или за популяризиране на псевдонаучни теории. Някои историци и експерти по етика изразиха мнение, че анализът на ДНК на Хитлер може да доведе до прекомерно биологизиране на историческите събития и да отклони вниманието от социалните и политически фактори, повлияли на неговото поведение.

Представители на еврейски организации посочиха, че опровергаването на мита за еврейския произход на Хитлер е важно, но не променя факта за неговата отговорност за Холокоста и престъпленията срещу човечеството. Документалният филм цели да изложи фактите без сензации. Той призовава зрителите да бъдат внимателни при тълкуването на генетичните данни. Проф. Кинг отбелязва, че „ДНК е много малка част от пъзела що за човек си. Цялата картина е силно повлияна от това как си израснал, какви са условията ти на живот.“