ДНК анализ от масов гроб разкри неподозирани патогени в армията на Наполеон през 1812 г.
Нов ДНК анализ на зъби от френски войници, загинали по време на отстъплението на Наполеон от Русия през 1812 г., разкри два нови патогена, досега недокументирани за събитието: паратиф и пренасян от въшки възвратен тиф. Изследването, базирано на масов гроб във Вилнюс, потвърждава, че войниците са страдали от множество циркулиращи инфекции, наред с глада и студа, което е довело до катастрофалната смъртност от 300 000 души.
Наполеон СНИМКА: Pixabay
Катастрофалното отстъпление на Наполеон Бонапарт от Русия през 1812 г. бележи началото на края на неговата империя. По време на тази кампания загиват около 300 000 души от първоначалната Велика армия, наброяваща около половин милион войници. Историческите сведения дълго време акцентираха върху студа, глада и тифа като основни причини за смъртността, но ново генетично изследване добавя критични нюанси към тази картина.
Учени, чийто анализ е публикуван в списание „Кърънт байолъджи“, са извършили задълбочен ДНК анализ на останки, извлечени от масов гроб в столицата на Литва – Вилнюс. Гробът, открит в началото на века (през 2001 г.), съдържа останките на приблизително 2000 до 3000 френски войници.
Нови патогени, допринесли за разгрома
Новото проучване се базира на ДНК, извлечена от зъбите на 13 френски войници, погребани във Вилнюс по маршрута на отстъплението. Авторите му са открили два патогена, които досега не са били документирани като основни фактори в това историческо събитие.
- Бактериите, причиняващи паратиф (Salmonella enterica).
- Бактериите, причиняващи пренасян от въшки възвратен тиф (Borrelia recurrentis).
Тези открития показват, че сред войниците, вече силно отслабени от изтощение, студ и глад, са циркулирали множество инфекции. При изследваната извадка, четирима от войниците са дали положителни резултати за бактерията на паратифа, а двама — за тази на възвратния тиф. Симптомите на двете заболявания, които включват висока температура, главоболие, слабост и мускулни болки, съвпадат с описаното в историческите сведения за състоянието на армията.
Паратифът обикновено се предава чрез заразена храна или вода, докато възвратният тиф, който е установен в тази форма, се разпространява чрез въшки. Това подчертава тежките санитарно-хигиенни условия, в които са били принудени да живеят войниците.
Значението на Вилнюс
Молекулярният биолог и генетик Никола Раскован от Института „Пастьор“ в Париж, водещ автор на изследването, описва ролята на града по време на трагичното отстъпление.
„Вилнюс е ключова спирка по маршрута на отстъплението през 1812 г. Много войници пристигат изтощени, гладни и болни. Голям брой от тях намират смъртта си там и са погребани набързо в масови гробове“
— Никола Раскован, молекулярен биолог и генетик
Раскован допълнява, че въпреки традиционния фокус върху студа и глада, резултатите от новия анализ доказват, че паратифът и възвратният тиф също са били широко разпространени и вероятно са допринесли за високата смъртност.
„Макар отдавна да се набляга на студа, глада и тифа, резултатите от настоящото изследване показват, че паратифът и пренасяният от въшки възвратен тиф също са били налице и може да са допринесли за отслабването на армията и смъртните случаи.“
— Никола Раскован, молекулярен биолог и генетик
Епидемиологична картина и древна ДНК
Новите открития добавят сложност към епидемиологичната картина на кампанията. Изследването от 2006 г., също включващо ДНК от войници от същия масов гроб (35 други войници), открива патогените, причиняващи тиф и окопна треска. Интересното е, че новото изследване не открива тези предишни патогени в своята извадка, което може да се дължи на разнородното разпространение на инфекциите в армията.
Използването на усъвършенствани методи за анализ на древна ДНК (aDNA) предоставя нова, по-нюансирана информация за историческите събития. Установено е, че новите методи не са открили следи от епидемичен тиф (*Rickettsia prowazekii*) или окопна треска (*Bartonella quintana*) в изследваните проби. Този напредък в генетичната наука позволява на историците да разберат, че смъртта на войниците е била резултат от цялостно разпространение на различни инфекциозни болести, а не само от един или два основни фактора.
