Дисидент с противоречиво наследство: Почина Виталий Коротич, превърнал „Огоньок“ в рупор на гласността
На 29 септември в Москва почина Виталий Коротич, легендарният главен редактор на списание „Огоньок“ по време на перестройката. Той превърна изданието в най-влиятелния глас на гласността, увеличавайки тиража му до 4,5 милиона. Въпреки украинския си произход, в последните години Коротич заемаше отчетливо прокремълски позиции.
Като главен редактор Виталий Коротич направи от списание “Огоньок” най-мощния глас на перестройката на Горбачов. Първите страници на списанието привличаха с нетипичните си за времената на застоя провокации и злободневни теми. Първите страници на списанието привличаха с нетипичните си за времената на застоя провокации и злободневни теми. Първи страници на “Огоньок” отпреди Коротич - като приложение на “Борсов бюлетин” и от 1980 г. Последният генерален секретар на КПСС и единствен президент на СССР Михаил Горбачов се ползваше с подкрепата на “Огоньок” за своята перестройка. СНИМКА: GETTYIMAGES Първи страници на “Огоньок” отпреди Коротич - като приложение на “Борсов бюлетин” и от 1980 г. Първи страници на “Огоньок” отпреди Коротич - като приложение на “Борсов бюлетин” и от 1980 г. Първите страници на списанието привличаха с нетипичните си за времената на застоя провокации и злободневни теми. Първите страници на списанието привличаха с нетипичните си за времената на застоя провокации и злободневни теми.
На 29 септември тази година в Москва почина Виталий Коротич, легендарният главен редактор на списание „Огоньок“. С неговата смърт угасна и последното „пламъче“, което напомняше за епохата на перестройката и гласността в Съветския съюз. Роден в Киев през 1936 г., Коротич се превърна в ключова фигура по време на реформите, трансформирайки „Огоньок“ в един от най-влиятелните гласове за промяна.
Смъртта му беше съобщена от близкия му приятел, украинския тв водещ Дмитрий Гордон, както и от създателя на радио „Ехото на Москва“ Алексей Венедиктов. И двамата са обявени от Русия за „чуждестранни агенти“.
Началото на перестройката се свързва с избирането на Михаил Горбачов за генерален секретар на КПСС на 11 май 1985 г. Този процес на кардинални промени в икономическата и политическата структура де факто стартира през 1987 г. Терминът „перестройка“, наред със „спутник“ и „водка“, влиза в Британската енциклопедия. Основите на реформите, започнати от Горбачов, включваха либерализация, свободни пазарни отношения, човешки права, както и възраждане на религията и преразглеждане на отношенията със Запада. Думата „гласност“ стана синоним на епохата на Горбачов.
Преди Коротич, списание „Огоньок“ е било ръководено в продължение на 32 години от Анатолий Софронов, известен като краен консерватор. През май 1986 г., Коротич е настойчиво поканен да оглави редакцията. Първото му решение като главен редактор е да премахне Ордена на Ленин и лозунга „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“ от корицата. Този ход символизираше отдалечаването от партийния официализъм.
Когато Николай Севрук, завеждащ пропагандата в ЦК на КПСС, му прави забележка, Коротич отговаря:
„Вие също не си носите ордените си всеки ден на ревера. Правим списание за хората, как да сложим на първа страница момиче с хубави крака и до тях профила на Владимир Илич!”
— Виталий Коротич, главен редактор на „Огоньок“
Под ръководството на Коротич „Огоньок“ се превърна в рупор на реформаторските идеи. Сензационните публикации започнаха да излизат незабавно. Списанието публикува писмото до Сталин на Фьодор Расколников – пролетарски революционер и посланик в България, избягал на Запад. Натрупваните в продължение на 70 години документи виждат бял свят, а изданието пишеше и за съвременни теми като екология, ядрена безопасност, положението в армията и войната в Афганистан.
Само за кратко време тиражът на „Огоньок“ нараства от милион и половина до 4,5 млн. броя, превръщайки го в един от двата признати „рупора на гласността“, наред с „Московские новости“.
Виталий Коротич участваше активно и в политическата борба. На 30 юни 1988 г. на ХIХ всесъюзна партийна конференция той връчи на Михаил Горбачов „секретен пакет“ от следователите Гдлян и Иванов. Пакетът съдържаше компрометиращи сведения за четирима „високопоставени корумпирани чиновници“. През 1989 г. Коротич е избран за депутат на СССР и американското списание World Press Review го обявява за най-добрия чуждестранен редактор на годината.
Преди да поеме журналистиката, Коротич завършва с отличие Киевския медицински институт през 1959 г. Родителите му също са били известни професори по медицина. Той се утвърждава като поет по време на „размразяването“ при Хрушчов, издавайки девет сборника със стихове между 1961 и 1986 г.
Като главен редактор на списанието за чужда литература „Всесвiт“, той успява за първи път да публикува в СССР романа „Кръстникът“. От текста е премахната прословутата сексуална сцена от сватбата на Кони Корлеоне, а Коротич моли генерал от милицията да напише предговор. В него се посочва:
„Марио Пузо очевидно не стига до пълно разбиране на марксистко-ленинското разбиране на действителността, но все пак ярко демонстрира престъпността и упадъка на нравствеността в капиталистическия свят.“
— Генерал от милицията (от предговора към „Кръстникът“)
След августовския пуч през 1991 г. Коротич е отстранен от поста главен редактор, докато е в САЩ, като той отказва да се върне в Москва поради опасения от репресии. В периода 1991–1998 г. той преподава в Бостънския университет, а след това оглавява редакционния съвет на украинското издание „Бульвар Гордона“. Независимо от украинския си произход, позициите на Виталий Коротич след 2014 г. и особено след 2022 г. стават отчетливо прокремълски, което е предмет на критика.
