Димо Дренчев: Дефицитът се крие чрез ББР, банковият сектор трябва да плаща данък върху свръхпечалбите
Депутатът Димо Дренчев от „Възраждане“ критикува остро Министерството на финансите за забавянето на данните и прикриването на реалния дефицит чрез прехвърляне на средства в ББР. Той настоява за въвеждане на временен данък върху свръхпечалбите на банковия сектор, реализирал 3,4 млрд. лв. печалба, и критикува данъчното толериране на големи компании като „Лукойл“.
Снимка: БНТ
Реалният дефицит и инфлация в страната вероятно се прикриват системно, докато голяма част от информацията за бюджета остава „обвита в мъгла“. Това заяви депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев в телевизионно интервю. Той подчерта, че Министерството на финансите (МФ) забавя публикуването на данни за изпълнението на бюджета с около месец.
Според Дренчев съществува мащабен механизъм за прикриване на реалните фискални проблеми. Тази теза се подкрепя и от външни анализи. Например, Фискалният съвет очаква дефицитът на България през 2025 г. да достигне между 5.1% и 5.41% от БВП, което е значително над заложените от правителството 3%.
„Има безброй начини да се прикрие дефицитът. Най-мащабният е чрез милиардите, прехвърлени в Българската банка за развитие, които не се отчитат като разход, а като актив“
— Димо Дренчев, Депутат от „Възраждане“
Депутатът нарече тази практика „въртка“, чрез която правителството на практика взема заем, без формално да увеличава дефицита. Дренчев настоява за по-голяма прозрачност, тъй като Фискалният съвет прогнозира дефицит между 5.1% и 5.41% от БВП за 2025 г., което рязко се разминава с правителствените цели. По отношение на вече известните параметри на бюджета, той посочи, че минималната работна заплата ще бъде 1213 лв., а пенсиите ще се осъвременяват по „швейцарското правило“.
Необходимост от временен данък за банките
Дренчев категорично подкрепя идеята за въвеждане на временен данък върху свръхпечалбите, насочен към банковия сектор. Той припомни, че миналата година банките са реализирали печалба в размер на 3,4 млрд. лв., като приблизително една трета от тази сума идва от такси.
„Категорично смятам, че банковият сектор трябва да бъде обложен с временен данък върху свръхпечалбите“
— Димо Дренчев, Депутат от „Възраждане“
Критика към данъчната политика за корпорациите
Депутатът остро критикува данъчната политика, която толерира големите компании, докато преследва малкия бизнес. Той твърди, че „Лукойл“, най-голямата фирма в България, не е внесъл изцяло дължимите данъци и с години не е доказал печалба в страната, въпреки дадените обещания.
„Ако оставяме най-голямата фирма в България – „Лукойл“ – да не плаща данъци с години, а гоним фризьорски салони, това е кокошкарство.“
— Димо Дренчев, Депутат от „Възраждане“
Според Дренчев, ако една малка фирма работи на загуба няколко години, НАП веднага започва проверка, докато за „Лукойл“ „никой не пита“. Той също така предупреждава, че бъдещата продажба на бургаската рафинерия е високорискова. Тъй като българската рафинерия е най-голямата на Балканите, всяка грешка при сделката би довела до сериозни последици за цените на горивата.
Определяне на минималната заплата и административната реформа
Дренчев подкрепя ръста на доходите, но настоява за промяна в подхода за определяне на минималната заплата. Той критикува централизираната формула, която не отчита различията между секторите.
„Минималната заплата трябва да се определя по-свободно и различно в отделните сектори. Не може една индустрия, която прави милиарди, да има същата минимална заплата като сектори, които изнемогват.“
— Димо Дренчев, Депутат от „Възраждане“
Депутатът призова за отпадане на централизираната формула и настоява диалогът с работодателите да бъде реален. Освен това, той настоява за закриване на част от независимите регулатори, които да бъдат прехвърлени като дирекции в министерствата, тъй като администрацията е „безкрайно раздута, скъпа и неефективна“. От политическа гледна точка, „Възраждане“ няма да подкрепи кандидат за нов председател, предложен от управляващото мнозинство, но вероятно няма да издига и свой.
