Димитровден: Началото на зимата, разпусът на ратаите и поверието за „отварянето“ на небето
На 26 октомври Българската православна църква почита Димитровден – ключов празник, който бележи началото на зимата и е известен като Митровден или Разпус, когато се разплащат сезонните работници. Според народните поверия, в полунощ срещу празника небето се „отваря“, предвещавайки първия сняг.
На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска, отбелязвайки Димитровден. Този ден е ключов в българския народен календар, тъй като Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата.
Народното поверие гласи, че от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. Съществува и пословицата, че „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“. Светецът е смятан за покровител на студа, зимата и снега. Според най-известното поверие, в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и появата на първия сняг.
Митровден и разплащането на сезонния труд
Празникът е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници, сред които говедари, овчари и ратаи. Тогава става и разплащането с тях. Като заплата те получават определена сума, понякога дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Този ден е важен и за търговията с работници, тъй като започва спазаряването на работници за следващата година.
От Димитровден започва и подготовката за т.нар. „миши празници“ на следващия ден. В старопланинските райони стопаните традиционно следят кой ще бъде първият гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е имотен и добър човек, вярва се, че следващата година ще бъде плодородна, богата и здрава.
Поверия за съкровища и пчели
Други поверия са свързани с Луната и търсенето на скрити богатства. Ако в нощта срещу Димитровден има пълнолуние, пчелите ще се роят и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че когато небето „се отваря“, заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил, който е покровител на отвъдния свят и на умрелите предци. Поради тази връзка, в съботата преди празника се отбелязва една от най-големите задушници – Димитровската. На нея се раздава варено жито и питки за помен.
Свети Димитър: Живот и мъченичество
Свети Димитър е роден в Солун през III век, като баща му е бил тогавашният градоначалник. След смъртта на баща си, Димитър е назначен на поста от император Максимиан Херкул. Жителите на града го приемат с голяма почит и радост. Като управител на Солун, Димитър открито слави и изповядва християнската вяра.
Това поведение предизвиква недоволството на император Галерий. Той хвърля Димитър в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. император Галерий нарежда той да бъде убит. Християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец. Жителите на града започват да го почитат като покровител на Солун, където са и неговите мощи.
Днес мощите на Св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на мястото на неговото лобно място. В иконографията той е изобразяван като конник на червен кон, който убива военачалника Лий с копието си.
