Димитър Ценов: От безпартиен милионер до основател на Стопанска академия
Димитър Ценов, безпартиен милионер и предприемач, оставя наследство за създаването на Стопанската академия в Свищов. Неговият живот е пример за търговски нюх и умело използване на политически връзки за развитие на българската икономика и образование. Ценов е сред най-големите български филантропи.
Къщата на столичната улица “Велико Търново”, където днес е посолството на Сърбия в България
Димитър Ценов, един от най-влиятелните български предприемачи от началото на XX век, е оставил трайна следа в историята. Той е известен с огромното си дарение, което води до създаването на Стопанската академия в Свищов. Ценов успява да натрупа значително състояние, използвайки комбинация от търговски нюх и стратегически връзки, без да членува в политически партии.
Неговият живот започва скромно. Като млад, Ценов работи на бариера в Букурещ, след което се издига в румънските железници. На 27 години той се завръща в България и става подначалник в новото Министерство на вътрешните дела. Този пост му отваря врати към големия бизнес. Ценов започва да внася строителни материали и участва в изграждането на ключова инфраструктура в София, включително водопроводи и трамвайни линии. Близостта му с политически фигури и роднински връзки с влиятелни личности му помагат да разшири дейността си.
Свищов по онова време е оживен търговски център. Градът е пристанище на Дунав, през което преминават стоки от различни краища на България. Над 45 фирми търгуват активно, а около 150 гемии на свищовлии плават по реката. Тази динамична среда предоставя благоприятни условия за развитието на предприемачи като Ценов.
През 1912 г., на 60-годишна възраст, Димитър Ценов прави завещание. Той основава фонд с условието, че щом чистият приход достигне 300 000 златни лева годишно, трябва да се основе и издържа Висше търговско училище. Това решение поставя основите на бъдещата Стопанска академия. Интересно е, че Ценов не разчита само на лични усилия. Неговата по-голяма сестра Зита е съпруга на Никола Станчов, чийто род е представен в няколко правителства. Чичо му Димитър Ценович е касиер на БРЦК и предприемач в Румъния. Тези връзки са ключови за успеха му.
Историци и изследователи подчертават, че Димитър Ценов е един от най-големите български филантропи на XX век. Неговото дарение е второто по размер и значение след това на Евлоги Георгиев. Освен с бизнеса си, Ценов е известен и с финансовата си подкрепа за българската революционна емиграция, включително за личности като Васил Левски и Христо Ботев. Тези факти подчертават неговата значима роля не само в икономиката, но и в обществения живот.
Успехът на Ценов в България след Освобождението е свързан и с патриархални традиции и политически влияния. Неговият родственик Димитър Станчов става шеф на политическия кабинет на княз Фердинанд. По-далечният родственик Григор Начович е министър в шест от първите тринадесет български правителства. Съпругата на Стефан Стамболов, Поликсени, също е от Станчовия род. Чичо му Димитър Ценович подпомага племенника си, използвайки влиянието си пред княз Батенберг и Константин Стоилов. През 1879 г. 27-годишният Димитър Ценов постъпва като подначалник на политическото отделение на Министерството на вътрешните дела, не без помощта на Григор Начович и чичо си.
Ценов никога не се обвързва с определена партия, следвайки правилото, че парите нямат политически цвят. Той се отдава на внос на стоки от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. Доставя гипс, цимент, стъкло и метали за строителството в София. Участва в изграждането на трикилометров водопровод, първите трамвайни линии и артилерийските казарми. Той е и един от предприемачите за железопътните линии София – Перник и Мездра – Враца – Видин. През 1889 г. Ценов дори иска концесия за петролен склад и рафинерия край Бургас, предвиждайки бъдещото значение на петрола. Най-голямото му дело е строителството на циментовия завод край Златна Панега през 1907 г.
След 1916 г. Димитър Ценов изоставя активната предприемаческа дейност и става рентиер. През 1932 г. той умира в болницата на Червения кръст в София, като месец по-късно Народното събрание приема закон за наследството му. В завещанието си той изрично посочва, че не желае „никой от роднините ми да наследи моя имот“. Ценов дарява имоти и банкови сметки на стойност 40 000 000 лева с условието, че приходите от тях ще издържат Висше търговско училище в Свищов. Училището е открито през 1936 г., а през 2025 г. Стопанската академия отбеляза 89 години от основаването си със специална церемония, като получи и нова инвестиция от Министерството на образованието за модернизация на инфраструктурата.
Представители на опозиционните партии често цитират примера на Димитър Ценов като символ на независимост от политически партии и на истински патриотизъм. Историци подчертават, че въпреки политическите си връзки, Ценов никога не ги е използвал за лична облага, а за развитие на българската икономика и образование.
„Долуподписаният Димитър А. Ценов, българин, български поданик, родом от Свищов, живущ в София, здрав телесно и умствено, като желая след смъртта ми никой от роднините ми да не наследи моят имот, движим и недвижим, освен в размер както аз в това си завещание определям, и като желая всичко да бъде определено за целта, която означавам по-долу, с пълно съзнание и без всяко принуждение написвам саморъчно това мое завещание…“
„Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава в лицето на Господина Министра на народното просвещение(…). Ако Българската държава откаже, или по-каквито и да било причини не може да приеме моето наследство, тогава назначавам за свой универсален наследник с всичките условия, права и задължения, каквито са предвидени в това ми завещание, Градската община на родния ми град Свищов, в лицето на Свищовския общински кмет.“
„След реализирането на всички мои вземания наедно с всичко друго, което ще притежавам в деня на смъртта си и след като се изплатят разпорежданията ми по пункт 1-ви и 2-ри на този параграф останалото мое имущество, в неговата цялост, завещавам и нареждам да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име Димитър А. Ценов – приходите от който фонд да се употребят изключително за целта и начина както по-долу обозначавам.“
„Това от мен създадено Висше търговско училище в Свищов, не бива да се смесва или слива с никое друго държавно или с частни средства създадено учебно заведение. Нито даже със съществуващата търговска гимназия в Свищов.“
