Димитър Радев: Рисковете за инфлацията растат, нуждаем се от фискална дисциплина

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев изрази сериозни опасения относно икономическата стабилност на страната. По време на среща с ръководители на дипломатически мисии в София той подчерта нарастващите рискове за инфлацията. Според него текущата геополитическа обстановка оказва пряко и негативно влияние върху националната икономика. Димитър Радев акцентира върху необходимостта от строга фискална дисциплина и политическа предвидимост.

Рисковете за инфлацията в България се засилват и тя може да достигне нива от около 3,7% през текущата година. Управителят на централната банка посочи, че нестабилната среда и натискът върху цените на енергията са основни фактори. Той предупреди, че кратките хоризонти на политическо управление създават допълнителни опасности за икономическото развитие. Устойчивостта на икономическата динамика изисква стабилна политическа рамка, категоричен е Радев.

В допълнение към вътрешните предизвикателства, Димитър Радев коментира ситуацията и в международен контекст. В интервю за CNBC от 23 март 2026 г. той отбеляза, че балансът на рисковете се измества към по-висока инфлация. Европейската централна банка е готова да действа решително при необходимост за овладяване на ценовия натиск. Радев смята, че Европа е в по-добра позиция спрямо 2022 г. за справяне с тези икономически предизвикателства.

Определящата характеристика на настоящата среда не е само несигурността сама по себе си. Тя е скоростта, с която несигурността се пренася в икономическите резултати.

Управителят на БНБ обърна специално внимание на процеса по присъединяване към еврозоната. Ефектът върху инфлацията от въвеждането на еврото се очаква да бъде ограничен до едва 0,3–0,4 процентни пункта. Подкрепата за единната валута в България нараства въпреки първоначалните притеснения на част от обществото. Към началото на 2026 г. близо 85% от левовете вече са изтеглени от обращение. Инфлацията в страната през януари 2026 г. е била около 2,3%, което съответства на тенденциите в еврозоната.

Радев подчерта, че настоящото ниво на лихвите на ЕЦБ е подходящо за връщане на инфлацията към целта от 2%. Постигането на тази цел в средносрочен план обаче зависи от координацията между паричната и фискалната политика. Бюджетът за 2026 г. се очертава като критичен за страната. Това е първият бюджет в контекста на пълноправното членство в еврозоната. Рисковете от прекомерна фискална експанзия остават сериозно предизвикателство пред финансовата стабилност.

Когато геополитическите развития започнат едновременно да влияят върху цената на енергията, инфлационните очаквания и доверието, премията върху надеждността на политиките и институциите нараства значително.

Устойчивостта на икономиката не може да бъде импровизирана и изисква последователно изграждане на институциите. Димитър Радев е убеден, че дисциплината и последователността са ключови за справяне с външните шокове. Той призова за по-тясна координация между институциите за гарантиране на дългосрочния просперитет. Надеждните публични финанси остават основна котва за стабилността на икономическата система в България.