Димитър Радев: Членството в еврозоната е институционална консолидация, не награда

Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че членството в еврозоната за България е институционална консолидация, а не награда. Той подчерта, че въпреки политическата турбулентност, финансовата стабилност на страната е запазена. От 1 януари 2026 г. България е официален член на еврозоната.

Димитър Радев: Членството в еврозоната е институционална консолидация, не награда

Димитър Радев, управител на БНБ

Време за четене: 3 мин. 10 януари 2026

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев заяви, че членството в еврозоната представлява институционална консолидация за България. Той подчерта, че това не е просто награда за страната. Изявлението беше направено по време на среща с посланиците на държави от ЕС в София. Събитието бе организирано от Представителството на Европейската комисия.

Радев акцентира върху запазването на финансовата стабилност на България. Това се е случило въпреки политическите турбуленции. Той изтъкна, че страната е преминала през периоди на вътрешна политическа нестабилност. Те са били белязани от фрагментирано управление и чести избори.

Присъединяването на България към еврозоната е формална институционална стъпка. Но то е и кулминацията на дълъг процес на икономическа интеграция, съгласуване на политики и споделена отговорност — процес, който се развиваше при условия, които невинаги бяха лесни, каза шефът на БНБ, цитиран от NOVA.

Шефът на БНБ обясни, че макроикономическата и финансовата стабилност са били съхранени. Въпреки това, фискалната дисциплина е била под натиск. Радев подчерта, че членството в еврозоната не е награда за минали резултати. То е рамка за укрепване на отговорността. То стимулира предпазлива макроикономическа и фискална позиция.

България де факто функционира като икономика от еврозоната от дълги години. Валутният борд, обвързан с еврото, е създал стабилни очаквания. Той е оформил политиките, подобно на участие в Икономическия и паричен съюз. Приемането на еврото преодолява тази институционална асиметрия. То привежда отговорността в съответствие с представителството в органите за вземане на решения.

През последните години България премина през периоди на вътрешна политическа турбулентност, белязани от фрагментирано управление и повтарящи се изборни цикли. Това, което заслужава да бъде подчертано, е, че въпреки това макроикономическата и финансовата стабилност бяха съхранени. В същото време би било некоректно да не се признае, че фискалната дисциплина — традиционно силна опора на нашата рамка за икономическа политика — беше поставена под натиск. В този смисъл членството в еврозоната не следва да се разглежда като награда за минали резултати, а като рамка, която укрепва отговорността и засилва стимулите за провеждане на предпазлива и ориентирана към бъдещето макроикономическа и фискална позиция, посочва шефът на националната ни банка.

Радев отбеляза, че преходът се осъществява на фона на глобална несигурност. Геополитическото напрежение и икономическата фрагментация влияят силно. Шоковете от предлагането и финансовата волатилност изпитват икономиките и институциите. В тази среда, устойчивостта зависи от надеждността на институциите. Надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността. Зависи също от предвидимостта на политиките и колективните действия.

Ролята на Европа е централна в този контекст. Еврозоната е котва на стабилност в сложна глобална система. Нейната сила произтича от сътрудничеството, институционалната дълбочина и координираните действия. Разширяването на еврозоната, ако е основано на реална подготвеност, укрепва тези качества. То засилва целостта на общата рамка.

България подхожда към членството в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност. Ние не възприемаме участието си в Европейската централна банка и Евросистемата като защита от необходимостта от адаптация, а като ангажимент към дисциплина, последователност и конструктивно участие — особено при по-сложни и изискващи обстоятелства, заявява управителят на БНБ.

Радев подчерта, че България е станала официален член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Това я прави 21-вата държава в ЕС с евро като своя валута. Курсът е фиксиран на 1.95583 лв. за 1 евро. Следва едномесечен период на паралелно обращение на двете валути. Еврото не е просто валута, то е знак за принадлежност. Радев предупреждава, че траекторията на публичните финанси през последните пет години е неблагоприятна. Членството в еврозоната ще създаде натиск за по-строга фискална дисциплина. Ниският държавен дълг остава предимство. Но устойчивостта зависи от траекторията на дълга и дефицита. Те трябва да бъдат обърнати чрез по-строга бюджетна политика.

Приемането на еврото не се постига в изолация. То се основава на доверие, сътрудничество и задълбочен диалог между националните институции и европейските партньори. Вашата роля в този процес беше както конструктивна, така и съществена. Присъединяването на България към еврозоната следва да се разбира по-малко като церемониален етап и повече като институционална консолидация — такава, която укрепва както националната стабилност, така и кохезията на еврозоната като цяло. Нашето намерение е да отговорим на това доверие чрез последователни политики, отговорно участие и дългосрочен европейски ангажимент, допълва Радев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *