Димитър Попов: Премиерът, който сглоби кабинет в „12 без 1 мин.“ преди 35 години
Димитър Попов, първият некомунистически премиер на България след 1946 г., сглобява правителство в „12 без 1 мин.“ преди 35 години. Неговият кабинет провежда „шокова терапия“, освобождава цените и участва в създаването на новата конституция, като остава в историята с фразата „За бога, братя, не купувайте!“. Попов успешно избягва и опит за държавен преврат във Вадуц.
Димитър Попов Димитър Попов беше голям кавалер: тук целува ръка на Надежда Нейнски. Тук Попов целува Емилия Масларова пред погледа на съпругата си Мария и Александър Томов.
На 20 декември 1990 г., броени дни преди Коледа, България става свидетел на историческо събитие. Юристът Димитър Попов сглобява правителство в последния момент. Това се случва точно в „12 без 1 минута“. Така той става първият некомунистически премиер след 1946 г. Неговият мандат е кратък, но изключително важен за прехода на страната.
Димитър Попов (26 юни 1927 г. – 5 декември 2015 г.) произхожда от стар български род. Осем поколения от него са давали свещеници и книжовници. Съпругата му Мария е внучка на екзарх Стефан. Като юноша Попов е член на организацията „Бранник“. Тя е създадена през 1940 г. за възпитание на младежта. Заради това „петно“ в биографията си, той трудно е допуснат до висше образование. Въпреки пречките, Попов завършва право в Софийския университет.
След университета бъдещият премиер служи като трудовак. Работи около две години в мина. По-късно става юрист на Сдружението на частните автомобилисти. Когато комунистическата власт закрива сдружението, Попов продължава като юрист. Започва работа в Съюза на българските автомобилисти (СБА). Там е дългогодишен член на ръководството. Като съдия на авторалита, той за първи път получава възможност да пътува в чужбина. Посещава дори капиталистически държави.
От 1972 г. Попов е съдия в Софийския градски съд. През 1990 г. е избран за негов председател. Той е бил юридически консултант на няколко вестника. Сред тях е и седмичникът „Поглед“. Там работи и авторът на текста. Попов често пише за рубриката „Тема, която ме вълнува“. Веднъж донася текст, озаглавен „Черна неблагодарност“. В него коментира случай от практиката си, показателен за човешката неблагодарност.
Един от най-критикуваните моменти в кариерата на Попов е издадената от него смъртна присъда през 1985 г. Присъдата е срещу 26-годишния Тодор Дечев. Дечев е обвинен в поругаване на гроба на Людмила Живкова. Върховният съд потвърждава присъдата. Държавният съвет отказва помилване. Попов по-късно заявява:
Такъв беше законът тогава, Пенчо, по него трябваше да съдим…
Това показва сложността на времето и върховенството на тогавашните закони.
В началото на 1990 г. Димитър Попов е избран за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). Под негово ръководство се провеждат изборите за Седмото велико народно събрание. На 22 ноември 1990 г. Андрей Луканов подава оставка. Тогава партиите отново посочват Димитър Попов за премиер. Той оглавява правителството на националното съгласие. Кабинетът е съставен трудно, особено заради поста вътрешен министър. Попов успява да убеди Христо Данов да приеме поста. Така на 20 декември 1990 г. кабинетът е гласуван. За първи път в него влизат представители на опозиционните партии. На СДС е даден за управление икономическият блок.
Правителството на Попов е първото истинско коалиционно управление след 55 години комунистическа власт. То включва представители на БСП, СДС и БЗНС. Тази широка подкрепа е ключова за прехода. На 1 февруари правителството освобождава цените. Това води до рязко увеличение на стоките. Попов отправя известния призив към гражданите:
За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.
Фразата „За бога, братя, не купувайте!“ остава в историята. Тя е предупреждение към гражданите за икономическата ситуация.
Освен „шоковата терапия“, правителството на Попов успява да постигне и най-важната си цел. На 14 юни 1991 г. е обявена новата конституция на България. Тя е първата стъпка на тоталитарната държава към европейската демокрация. Димитър Попов се справя успешно и с външната политика. Той дори избягва опит за държавен преврат. През януари 1991 г. на среща в Давос Попов се среща с Ханс Дитрих Геншер. Двамата обсъждат мораториума върху българските плащания по външния дълг. Решават да се създаде финансова къща в Лихтенщайн. Мораториумът е отменен и започват преговори с кредиторите.
След Давос, Попов отива във Вадуц. Там разбира, че Симеон Сакскобургготски също е там. В програмата за срещата обаче като водач на българската група е посочен Н. В. Симеон II, цар на България. Попов е посочен като негов пръв министър. Българската делегация незабавно си тръгва. По-късно д-р Желев казва на Попов: „
Г-н Попов, ако бяхте приели присъствието на Симеон в българската делегация, щях да поискам оставката ви.
“ Димитър Попов признава, че във Вадуц е направен елегантен опит за държавен преврат. Този опит обаче не успява.
След като предава премиерския пост на Филип Димитров на 8 ноември 1991 г., Димитър Попов прави опит да остане в политиката. През 1992 г. се кандидатира за президент от името на Българската национална демократическа партия. Опитът е неуспешен. Попов се връща към любимите си занимания – книги, китара и песни. Той умира на 88 години след усложнения от Паркинсон. Болестта го мъчи през последните 5-6 години от живота му.
