Димитър Коцев-Шошо: Името Коцев влиза в стаята преди мен
Димитър Коцев-Шошо, син на Константин Коцев, е първият гост в подкаста „Неперфектните“. Той разказва за предизвикателствата на известно име, за еманципацията си и за възгледите си за успеха.
Димитър Коцев - Шошо е режисьор, сценарист, продуцент, писател и преводач, работещ в киното, телевизията и театъра. Константин Коцев със сина си Шошо Щастливото семейство Коцеви Баща и син Димитър Коцев с майка си Константи Коцев заедно с дъщеря си Зорица (вляво), сина си Шошо и неговата жена и син Мартин СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ И ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
Режисьорът, сценарист и писател Димитър Коцев-Шошо е първият гост в новия подкаст „Неперфектните“ на „24 часа“ и MILA.bg. Той разговаря открито с Мила Иванова за предизвикателствата да носиш известно име. Шошо споделя за своя път, за справянето със сянката на баща си, актьора Константин Коцев, и за възгледите си за успеха и несъвършенствата.
Димитър Коцев-Шошо е син на легендарния Константин Коцев. Той признава, че името на баща му винаги го е предхождало. Това е клише, но и реалност, с която се е учил да живее.
Името Коцев влиза в стаята преди мен, откакто се помня,
споделя той.
Шошо разказва, че в тийнейджърските си години се е стремял да се еманципира. Затова избира да завърши английска филология преди режисурата в НАТФИЗ.
Майка ми също има две висши образования – тя е единствената умна от нас тримата между другото, истински умна. А ние по различни стечения на обстоятелствата сме минали през две висши,
обяснява той. Димитър Коцев подчертава, че това е бил неговият начин да създаде нещо изцяло свое. Баща му не е знаел чужди езици, което е дало на Шошо усещането за собствена идентичност.
Въпреки трудностите, Димитър Коцев-Шошо описва детството си като щастливо. То е било изпълнено с игри и усещане за обич. Той си спомня за силната връзка между родителите си. Майка му е била здравият гръб, който е позволявал на баща му да се посвети на кариерата си.
Моето усещане беше, че майка ми помага на баща ми, а не баща ми на майка ми,
казва Шошо. Тя е осигурявала спокойствието у дома, докато Константин Коцев е бил отдаден на работата си.
Шошо разказва, че баща му е бил тъжен понякога, но семейството е виждало и смешната му страна.
спомня си той. Тези моменти са създали незабравими спомени за децата.
Майката на Шошо си отива, когато той е на 15 години. Въпреки това, той не чувства нищо недоизказано. Точно преди смъртта ѝ, те са успели да станат приятели.
Имах късмет. Тя беше строг родител, но имах късмета точно преди да си отиде, да станем приятели,
споделя Димитър Коцев. Той вярва, че ако майка му беше жива, щеше да е различен човек. Изгубването обаче му е дало други ценни уроци.
Димитър Коцев-Шошо е успял да преодолее страха от неуспеха. Той вижда този страх сега у сина си и разбира, че всеки трябва да премине през него сам. Днес успехът за него е свързан с децата му.
Усещам ги, че си намират път, че стъпват по-уверено,
казва той. В бъдеще, успех ще бъде и здравето.
Баща му е имал завет към него – да бъде винаги сред млади хора. Шошо обяснява това с факта, че младите имат смисъл и търсят нови неща. Старите често тъпчат на едно място. Той самият отказва да живее в миналото.
Ако си мисля същите глупости 40 години по-късно – това ще е много жалко за мен,
категоричен е режисьорът.
Димитър Коцев-Шошо не иска да тежи на децата си с паметта за предците. Той е изхвърлил тонове писма, за да не прехвърля безсмислено тежестта на миналото. Въпреки това, той е подал документи за кръщаване на улица на името на баща си. Това е по повод 100 години от рождението на Константин Коцев.
Така че не ме слушай какво ти говоря,
казва той през смях.
Като режисьор, сценарист, продуцент, писател и преводач, Димитър Коцев-Шошо има впечатляваща кариера. Той е познат от сериала „Четвърта власт“ и филмите „Лора от сутрин до вечер“, „Маймуна“ и „Отговорът на всички въпроси“. Автор е на романите „Лора от сутрин до вечер“ и „Скарида“. Преподава режисура в НБУ. През 2025 г. излиза документалният му филм „Константин Коцев – Дневникът на един луд“, посветен на баща му. Филмът печели извънредна награда на фестивала „Златен ритон“.
