Димитър Ганев: Сянката на Радев сплотява управляващите, но символичната репресия го легитимира

Сянката на президента Румен Радев действа като основен сплотяващ фактор за управляващото мнозинство. Това е ключовият извод от анализа на политолога Димитър Ганев, съосновател на Изследователски център „Тренд“. Според него, възможността за нов политически проект на държавния глава е толкова стряскаща за властта и опозицията, че всички търсят начини да отложат предсрочните избори.

Целта на мнозинството е да удържи властта поне до президентските избори в края на октомври 2026 г. Ганев подчертава, че до този момент Радев може да атакува партийния терен от силната си институционална позиция. Ако управляващите успеят да удължат живота на кабинета дотогава, президентът вече няма да има същото предимство за политическа мобилизация.

Защо предсрочният вот стряска опозицията

Парадоксално, опозиционните партии също не приветстват идеята за бързи парламентарни избори. Причината е, че евентуална нова формация на Радев би отнела част от техния електорален потенциал. Според Ганев, за партии като „Меч“ и „Величие“, които се движат между 4% и 6%, подобен проект може да се окаже „смъртна заплаха“. „Възраждане“ също не може да остане незасегната, като дори част от електората на ПП-ДБ може да бъде привлечена.

Поради тази причина, предсрочните парламентарни избори не са опция нито за управляващите, нито за опозицията в този момент.

Стратегията на Борисов и отложените промени

Първата по-сериозна правителствена криза, инициирана от Бойко Борисов, се дължеше на усещането му, че коалицията изтощава ГЕРБ. Той търсеше рестарт, като посочи три варианта: предсрочни избори (отхвърлен), преформатиране на кабинета (прекалено рисково, като се има предвид неуспешният опит през 2024 г.), и кадрови промени.

В крайна сметка коалицията предпочете най-безрисковия ход — ротация на председателя на Народното събрание. Смяната на министрите се пази като коз за момент с по-сериозно обществено напрежение. Според анализатора, управляващите изчакват появата на силно социално недоволство, което несъмнено ще бъде предизвикано от обсъждането на бюджета, зимните месеци или приемането на еврото.

Икономически рискове и „Черният лебед“

Най-сериозният източник на социално напрежение е свързан с цените и параметрите на бюджета за 2026 г. За да влязат в целта от три процента бюджетен дефицит, управляващите трябва да предприемат силно непопулярни мерки – или да вдигнат данъците, или да намалят социалните разходи. Ганев прогнозира, че належащата реформа в публичните финанси вероятно ще бъде отложена, а бюджетът за 2026 г. отново ще бъде с високо преразпределение и голям дълг.

Допълнителен елемент на несигурност внасят и санкциите на САЩ срещу „Лукойл“. Тъй като „Лукойл Нефтохим“ е най-голямата компания в страната, смущения в работата ѝ могат да доведат до по-малко данъци във фиска, по-висок бюджетен дефицит, намален икономически растеж и краткосрочно по-високи цени на горивата и инфлация.

Политически подаръци за Радев

Президентът Радев активно критикува управляващата коалиция, но според Ганев получава и „политически подаръци“ от тяхна страна. Всеки кандидат за алтернатива се нуждае властта да го легитимира като основен опонент. Вместо да избягват това, управляващите правят обратното.

Символичната репресия върху държавния глава, като отнемането на правомощия или служебните автомобили, само го легитимира като политическа алтернатива. Такъв ход привлича симпатии, което се вижда в ситуацията, когато президентът посреща държавен ръководител с лична „Шкода“.

Стратегическият хоризонт

Печелившата стратегия за Радев е да излезе на партийния терен до края на следващата една година, докато все още е в силна институционална позиция. Планът максимум на управляващите обаче е да спечелят президентските избори през 2026 г. и да отложат следващия голям вот за Радев до местните избори през октомври 2027 г.

На местен вот Радев ще бъде в най-трудна позиция, тъй като няма да разполага с действащи кметове и развита организационна инфраструктура. Парламентарният вот е най-лесният начин за събуждане на протестен и наказателен вот, докато местните избори трудно генерират подобна вълна.

Вижте също: Дацов: Няма икономическа логика за вдигане на осигуровките, фискалният дефицит достига 4,1%

Вижте също: 21 години бездействие: Софийският амфитеатър, съизмерим с Колизеума, остава заровен

Вижте също: Затлъстяването струва 6,48 млрд. лева годишно: България е сред европейските лидери по висока заболеваемост

Вижте също: Магистрала „Тракия“ е без алтернатива: Пътуването вече отнема три часа, трафикът се е удвоил

Вижте също: Египет и Червеният кръст търсят телата на заложници в Газа: Обменът продължава на фона на обвинения в изтезания