Димитър Ганев: Радев загрява за избори, всички партии са притеснени
Политологът Димитър Ганев предупреждава, че президентът Румен Радев се подготвя за предсрочни избори, което ще разклати политическата сцена. Неговото навлизане като нов играч ще предизвика сериозни притеснения у всички партии, особено ПП-ДБ и „Възраждане“.
Димитър Ганев
Политическата криза в България е рестартирана. Протестите от декември 2025 г. са със сходен профил като тези от 2013 и 2020 г. Това заявява политологът Димитър Ганев. Той смята, че президентът Румен Радев се готви за предсрочни избори. Неговото навлизане на политическата сцена ще предизвика притеснения у всички партии. Особено за ПП-ДБ и „Възраждане“.
Протестите вече не са само в столицата. Те обхващат Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Велико Търново. Това показва по-широко обществено недоволство. То излиза извън традиционната либерална градска общност. Ако протестите продължат след празниците, властта ще бъде под тежък натиск. Всяка законодателна инициатива ще предизвиква реакция.
Румен Радев призовава за оставка и предсрочни парламентарни избори. ПП-ДБ говорят за оставка на кабинета. Позициите им се различават. Ганев обяснява, че зад това стои проста сметка. Оставка и предсрочни избори биха изкарали Радев на партийния терен. Той би оглавил самостоятелен политически проект. Това би го позиционирало като нов играч „анти-Борисов, анти-Пеевски, антистатукво“. Този сценарий е естествен конкурент за ПП-ДБ.
Ганев подчертава, че Радев продължава да призовава за предсрочни избори. Той изтъква, че протестите не са само младежки. Те не са и само заради бюджета. Те са знак за по-широко недоволство. ПП-ДБ вече официално го разглеждат като политически опонент. Те се подготвят за конкуренция на евентуални избори. Признават, че новият проект на Радев ще навлезе в тяхното политическо поле.
Възможността за съставяне на ново правителство без избори е малко вероятна. Няма ясно алтернативно мнозинство. Коалиране между ПП-ДБ и ГЕРБ е трудно постижимо. Борисов се опитва да консолидира подкрепа сред партньорите си. Той предупреждава, че отказът от съгласие може да доведе до избори. Това е тежък сценарий за коалицията.
ПП-ДБ разбират, че такъв нов играч при предсрочен вот ще е техен естествен конкурент. Ще навлезе и в поле, където „Възраждане“ са монополист.
Новият политически проект на Радев ще засегне и други партии. „Възраждане“ са монополисти на анти-евро темата. Те също и на темата за войната в Украйна. Радев навлиза в това поле. „Меч“ и „Величие“ са типични антистатукво партии. Радев ще бъде и там. БСП и ИТН без съмнение също ще пострадат. ДПС-Ново начало вероятно ще запазят своя електорат. Те имат хомогенен и мобилизиран електорат. Той не би припознал Радев като алтернатива. Най-голям потенциал за Радев има сред негласуващите. Това са политически активни българи. Те обаче са останали вкъщи на последните избори. Радев би разчитал, че ще ги мобилизира.
Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. е сигурно. Това не може да бъде променено. Политическата нестабилност обаче може да създаде негативни настроения. Може да разклати доверието към новата валута. Депутатите одобриха оттеглянето на бюджетите за 2026 г. Това е част от политическата динамика. Тя е свързана с протестите и исканията за оставка и избори.
Влизането ни в еврозоната от 1 януари не може да бъде променено. Опасността е да се разклати доверието в новата валута.
Радев се позиционира като лидер на антистатукво политическо поле. Това включва и партии като „Възраждане“, „Меч“ и „Величие“. Същевременно това може да създаде проблеми за Радев в отношенията му със западните партньори. Политологът Ганев подчертава, че Радев няма да остане безучастен към евентуални парламентарни избори. Сценариите са хипотетични. Но Радев ще се качи на вълната на антистатукво мобилизацията. Той ще търси коалиционни партньори извън ГЕРБ и ДПС.
Борисов очевидно се опитва да тушира предварително настроения на партньорите в управлението.
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Той е магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по политология и главен асистент в катедра „Политология“ на СУ. Неговите научни интереси са свързани с проблематиката на българския преход. Той е съосновател на Изследователски център „Тренд“.
