Деян Денев: 750 дни чака българинът ново лекарство, рискът от забавяне нараства

Българските пациенти чакат средно 750 дни за достъп до ново лекарство след европейско одобрение. Това е значително повече от средното за Европа, а ситуацията може да се влоши. Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), предупреждава за нарастващ дефицит в бюджета на НЗОК за лекарства и рискове за наличността на терапии.

За 2025 г. очакваната стойност на рецептите е около 3,1 милиарда лева с ДДС, докато бюджетът е 2,2 милиарда лева. Това създава скрит дефицит от близо 900 милиона лева, който НЗОК изисква от фармацевтичните компании. Денев подчертава, че този механизъм, известен като „възстановяване“, е компенсаторна мярка, целяща да предотврати дефицит в бюджета за лекарства.

Въпреки това, начинът, по който работи механизмът, е проблематичен. НЗОК изчислява разликата между общата стойност на отчетените терапии и годишния бюджет за лекарства. Превишението се фактурира на фармацевтичните компании. За 2025 г. сумата за възстановяване от 900 милиона лева представлява около 40% от бюджета, което е стряскащо.

Това намалява критично мотивацията на фармацевтичните компании да доставят съвременно лекарствено лечение на българския пазар.

Деян Денев отбелязва, че най-голямото „наказание“ е за компаниите, чиито продукти лекарите изписват най-много, често поради тяхната ефективност. Тази нелогична ситуация може да доведе до изтегляне на нови терапии от българския пазар. През последните години вече има случаи, в които фармацевтични компании прекратяват присъствието си в страната. Ранният достъп до иновативно лечение е ключов за пациентите.

Експертът подчертава, че България е единствената страна в ЕС с обществена здравноосигурителна система, която налага 20% ДДС върху реимбурсираните лекарства. Повечето държави прилагат диференцирана ставка. Това увеличава разходите и създава впечатление за висок дял на лекарствата в бюджета, който всъщност е около средноевропейските нива, ако се изключи ДДС.

За да стане компенсаторният механизъм по-устойчив, Денев предлага две основни промени. Първо, да се въведе обединение на групите лекарства, така че доставките на една компания да попадат в само една група. Второ, формулата да се базира на цената на лечението, а не на нарастването му, като се постави таван на възстановяванията. Това ще осигури предвидимост за компаниите.

В контекста на европейските тенденции, където се върви към оптимизиране на оценката на здравните технологии, въвеждането на единна съвместна клинична оценка на ниво ЕС може да ускори достъпа до нови лекарства. Това би помогнало на българските пациенти да не чакат 750 дни. Денев акцентира и върху договорите за риск и резултат, които обвързват възстановяването на средства с постигнатия терапевтичен резултат, но изискват много прецизни данни.

Като най-важна реформа, Денев посочва инвестицията в ранното откриване и прецизната диагностика на заболяванията. Държавата трябва да насочи допълнителен ресурс към профилактика, за да се намерят рисковите групи навреме и да им се предостави съвременно лечение. Това може да намали нуждата от скъпи хоспитализации и да превърне онкологични заболявания в хронични. В България публичните разходи за здравеопазване са малко над 5% от БВП, докато в Европа са около 8%, което показва нуждата от допълнителен ресурс.

Денев наскоро подчерта, че здравеопазването в България се задъхва, а очакванията към него се увеличават. Той предупреди, че близо 40 нови лекарства, одобрени в ЕС, не се заплащат в България, което допълнително може да отблъсне съвременните терапии от пазара. Той е част от надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването до 2025 г., като акцентира върху ниските публични инвестиции. Проф. Асена Сербезова от Българския фармацевтичен съюз допълва, че ниските разходи водят до по-лоши здравни резултати и високо доплащане от страна на пациентите (около 37% у нас, спрямо 5% в големите страни от ЕС).

Въпреки усилията на властите за диалог с фармацевтичната индустрия, възможностите за решаване на проблема в съществуващия модел са ограничени. Необходими са реформи, които да осигурят по-устойчиво финансиране и предвидимост за фармацевтичните компании, за да се гарантира достъпът до иновативни лекарства за българските пациенти.