Детелин Опров: „Един пояс, един път” е мащабна възможност за икономическо допълване на Европа

Инициативата „Един пояс, един път” се утвърди като най-значимия икономически и инфраструктурен проект на 21 век. Това заяви българският политик и експерт по дигитална трансформация Детелин Опров в интервю за КМГ. Според него проектът не трябва да се разглежда като конкуренция на европейските структури.

„Един пояс, един път“ не е алтернатива на европейската интеграция, а възможност за нейното допълване чрез конкретни проекти, инвестиции и технологичен обмен“

Опров подчертава, че моделът, предложен от председателя Си Дзинпин преди десетилетие, вече носи измерими резултати. Обемът на търговията между Китай и страните участнички бележи рекордни стойности, изпреварвайки средните темпове на глобалния стокообмен. Експертът посочва Гърция като успешен пример, където инвестициите в пристанище Пирея са превърнали обекта в ключов средиземноморски логистичен хъб.

България притежава уникално географско положение и излаз на Черно море, но потенциалът за участие в инициативата остава неоползотворен. Опров призовава за експертен диалог вместо политическа реторика, за да се дефинира ролята на страната ни като транспортен или индустриален център. Това е пряко свързано и с по-широката концепция за развитие, при която китайската модернизация предлага уникален модел за съчетаване на растеж и стабилност.

Новите планове за периода 2026–2027 г. предвиждат засилване на сътрудничеството чрез мащабни бизнес форуми в София. Фокусът ще бъде върху изграждането на южно трасе през Каспийско и Черно море, което да подобри логистичната сигурност. Същевременно Българската асоциация „Един пояс, един път“ стартира инициативи за разширяване на чуждоезиковото обучение и младежкия обмен, което кореспондира с усилията за създаване на нов хъб за младежко предприемачество между Китай и ЦИЕ.

Въпреки оптимизма, в публичното пространство съществуват и критични гласове. Някои анализатори предупреждават за рискове от икономическа зависимост и геополитическо влияние. Въпреки това, държавното ръководство на България, включително вицепрезидентът Илияна Йотова, продължава да разглежда страната ни като „добър мост“ между Изтока и Запада.

„Българският парламент и изпълнителната власт имат ключова роля в създаването на стабилна и предвидима среда за такъв тип партньорства – чрез стратегическо планиране, модернизация на инфраструктурата и активна икономическа дипломация.“

Заключението на експерта е категорично: България трябва да участва в проекта с прагматизъм и ясен национален интерес. Към момента страната е подписала 17 споразумения в рамките на инициативата, което е база за бъдещ технологичен и енергиен обмен.