Десислава Алексиева: От щанда в магазина до кабината на локомотива

Десислава Алексиева е на 44 години и е една от малкото жени в България, които управляват тежки влакови композиции. Преди да се качи в кабината на локомотива, тя прекарва цели десет години зад щанда на хранителен магазин. Решението ѝ да смени професията идва неочаквано, но е продиктувано от силно желание за коренна промяна в живота. Днес тя е символ на смелостта и професионализма в една традиционно възприемана като мъжка сфера.

Случката на перона, при която случаен пътник я предупреждава да слезе от кабината, е показателна за битуващите предразсъдъци. Човекът искрено се притеснил, че машинистът ще я види и тя ще си има неприятности. Той дори помислил, че жената е влязла вътре само за да си направи селфи. Десислава обаче го погледнала с усмивка и го успокоила с думите:

„Машинистът съм аз.“

Десислава Алексиева е една от трите жени машинисти в България. Нейният път до локомотива не е резултат от семейна традиция, а от личен избор. Когато разбира, че професията вече е отворена за жени, тя не се колебае и кандидатства. Следва интензивно обучение в структурите на БДЖ, което включва теоретични изпити и практическа подготовка. Първоначално тя заема позицията на помощник-машинист, преди да поеме пълния контрол над машината.

Професията на машиниста изисква не само технически познания, но и изключителна психическа устойчивост. Десислава си спомня много добре първото си самостоятелно управление. Адреналинът бил толкова голям, че тя не успяла да заспи повече от денонощие. В момента, в който ти кажат да тръгваш, романтиката на релсите изчезва и се заменя от огромната отговорност за живота на стотици пътници.

Още в началото на кариерата си тя се сблъсква с екстремни ситуации, които подлагат характера ѝ на сериозно изпитание. Докато все още е помощник-машинист, локомотивът се запалва два пъти по време на движение. В такива моменти процедурите са ясни, но реалността е стресираща – пушек, мирис на изгоряло и притеснени пътници. Благодарение на бързата реакция на екипа, машината е спасена и няма пострадали.

На месец Десислава изминава между 5000 и 7000 километра по железопътните релси. Тя предпочита бързите влакове, защото при тях скоростта е по-висока, а спиранията са по-редки. Маршрутът до Пловдив е сред любимите ѝ заради красивата природа и динамиката на пътя. Въпреки че максималната скорост в определени участъци достига 130 км/ч, Десислава има и по-големи мечти.

„Мечтая да карам с 230 – това ще е голяма тръпка. Дали ще стане? Надявам се, но по-скоро не“

Работата в кабината е свързана и с физически предизвикателства. През лятото температурите вътре са изключително високи, а през зимата е сковаващ студ. Кабините често са малки, а смените – дълги и изтощителни. Въпреки това Десислава не се оплаква. Тя намира вдъхновение в постоянно променящите се пейзажи и срещите с различни хора. За нея всеки ден е различен и лишен от монотонност.

Рисковете по трасето не са само технически. Десислава вече е имала сблъсъци с животни – крава и елен. Тя споделя, че е изпитала огромно съжаление за елена, чието копито се заклещило в релсите. Още по-тежка е темата за хората, които пресичат неразумно пред влака. Макар тя лично да не е имала такъв инцидент, познава колеги, които носят този психологически товар през целия си живот.

На 6 март миналата година за първи път в 159-годишната история на българските железници влакът Варна – Русе тръгва с изцяло женски екип. В кабината застават Десислава Куманска като машинист и Десислава Алексиева като помощник-машинист. Това историческо събитие доказва, че в железниците няма място за полово разделение, когато става въпрос за професионализъм и отговорност.

Въпреки че в публичното пространство името Десислава Алексиева често се свързва с други популярни личности, като създатели на културни центрове, „нашата“ Десислава е пионер на релсите. Тя насърчава всички жени, които имат интерес към тази професия, да не се страхуват и да опитат. Според нея колегите мъже не ги делят на „слаб пол“ и ги приемат като равни.

Най-важното за нея остава безопасното пристигане в крайната точка. Десислава завършва работния си ден с удовлетворение, че е изпълнила дълга си без инциденти. За нея кабината на локомотива вече не е просто работно място, а пространство, където е намерила своето призвание след десет години търсене.

„Най-хубаво е да се прибереш жив и здрав. Без инциденти. А на жените, които се колебаят дали да поемат по този „мъжки“ път, казвам да пробват. Добре дошли са.“