Десетилетия забрава: Как Интерпол връща имената на три жертви в Европа
Международната кампания IdentifyMe на Интерпол започна да разкрива самоличностите на жени, чиито тела са открити в Европа преди десетилетия. Руската гражданка Людмила Завада, известна като „жената в розово“, бе идентифицирана 20 години след смъртта си чрез сътрудничество между испански, турски и руски служби. Въпреки успехите, 44 случая остават неразкрити, като експерти призовават за повече ресурси за намиране на извършителите.
След 20 г. бе разкрито, че тялото на убитата жена е Людмила Завада. СНИМКА: ИНТЕРПОЛ
След години, прекарани в архивите като „замразени“ дела, международно сътрудничество и нови технологии започват да разкриват самоличностите на жени, намерени мъртви в Европа. Кампанията „IdentifyMe“ на Интерпол връща имената на три жертви, останали неизвестни десетилетия наред, като дава нова надежда на техните семейства.
Жената в розово вече е Людмила Завада
Случаят на „жената в розово“ започва през юли 2005 г., когато таксиметров шофьор открива тяло край пътя до Виладекас, близо до Барселона. Разследващите бързо установяват, че тялото е било преместено, но самоличността на жената, облечена в розово, остава мистерия. Делото остава неразкрито до 2023 г., когато Испания го добавя към списъка на IdentifyMe.
Пробивът настъпва през 2025 г., когато турските власти обработват отпечатъците, събрани още при първоначалните разследвания. Те откриват съвпадение в националната си база данни. След двадесет години неизвестност, жената в розово получава името си – Людмила Завада. Тя е руска гражданка и е била на 31 години в момента на смъртта си. Окончателното доказателство идва след ДНК анализ, сравнен с генетични данни от неин близък роднина.
Идентификацията възобновява разследването. Към днешна дата, 16.10.2025 г., испанската полиция работи в сътрудничество с турски и руски служби, търсейки мотиви и свидетели. Нови развития показват, че испанската полиция получи нови свидетелски показания, които може да хвърлят светлина върху последните дни на Завада. Въпреки това, причината за смъртта ѝ все още остава неустановена.
Татуировките като ключ към разкриването
IdentifyMe донася утеха и на други семейства. Вторият идентифициран случай е на Айноха Изага Ибета Лима, 33-годишна парагвайка, чието тяло е открито в стар обор в Каталония през лятото на 2018 г. Нейната самоличност е разкрита през март 2025 г. чрез съпоставяне на отпечатъци в Парагвай. Единствената първоначална следа, която полицията е имала, е татуировка на ръката ѝ – думата „успех“, написана на иврит.
Третият успешен случай връща самоличността на Рита Робъртс, 31-годишна жена от Кардиф, Великобритания, изчезнала през 1992 г. Тялото ѝ е намерено в река край Антверпен, Белгия. Ключът към нейното разкриване след повече от три десетилетия е друга татуировка – черно цвете с надпис „R’NICK“ на предмишницата, която роднини разпознават след обществен призив.
Предизвикателствата пред IdentifyMe
Интерпол започва кампанията IdentifyMe през 2023 г., целяща да използва реконструкции, отпечатъци и ДНК, за да даде имена на неизвестните жертви. Въпреки успехите, в списъка на IdentifyMe все още остават 44 неизвестни жени, които чакат някой да разпознае техните следи.
Интерпол работи за разширяване на обхвата на кампанията. Наскоро беше обявено, че IdentifyMe ще използва нови технологии за анализ на ДНК и отпечатъци, които ще ускорят идентифицирането. Тази инициатива е част от по-широка международна програма за борба с безследните изчезвания, включваща обмен на данни между над 50 държави. Идентификацията чрез ДНК и отпечатъци представлява революционен подход, който значително намалява времето за разкриване на самоличността и осигурява отговори за семействата.
Експерти по криминология обаче изразяват притеснение, че въпреки успешната идентификация, липсата на достатъчно ресурси и международно сътрудничество забавя разкриването на причините за смъртта и намирането на извършителите. Правозащитни организации също подчертават необходимостта от по-голяма прозрачност и защита на личните данни при използването на ДНК анализи.
Урокът за България
Тези истории показват, че жертвите всъщност не са неизвестни, а институциите не са стигнали до имената им заради пропуски в системата. Когато правоохранителните органи активно споделят данни, границите между държавите престават да бъдат бариера.
Статистиката показва, че в държави с добре развита система за престъпления „замразените“ случаи често достигат няколко процента от общия брой убийства. Ако приемем, че подобен процент съществува и в България, може да се предположи, че става дума за десетки замразени дела, които чакат да бъдат разплетени. Днес у нас близките често разчитат единствено на призиви в социалните медии, търсейки изчезнали роднини. Успехът на IdentifyMe демонстрира, че активната гражданска и институционална инициатива, базирана на данни, е много по-мощен инструмент.
