Десет години след „Дизелгейт“: Как един скандал преобърна автомобилната индустрия
Десет години след избухването на скандала „Дизелгейт“, автомобилната индустрия е коренно различна. Измамата на Volkswagen с вредните емисии струва на концерна над 32 млрд. евро, срина доверието в дизеловите технологии и ускори неизбежния преход към електрическа мобилност.

Пенсията на подсъдимия бивш шеф на Volkswagen Мартин Винтеркорн е 3100 евро на ден. Двигателят V6 TDI от 2013-а на модела Audi SQ5
Преди десет години, през септември 2015 г., автомобилният свят се разтърси из основи. Volkswagen, гигантът на германското инженерство, беше хванат в центъра на безпрецедентна измама – умишлено манипулиране на тестовете за вредни емисии на своите дизелови двигатели. Скандалът, станал известен като „Дизелгейт“, не просто срина репутацията на компанията, но и постави началото на края за дизеловата ера и ускори прехода към електрическа мобилност.
Всичко започва през 2013 г., когато изследователи от Университета на Западна Вирджиния откриват огромни разминавания. При тестове в реални пътни условия два автомобила Volkswagen отделят до 40 пъти повече азотни оксиди (NOx) от разрешените норми в САЩ. Първоначално учените подозират своята апаратура, но истината се оказва далеч по-шокираща. Volkswagen са инсталирали таен софтуер, т.нар. „защитно устройство“, което разпознава кога автомобилът е на лабораторен тест и активира пълен контрол на емисиите. На пътя обаче системата се изключва, за да осигури по-добра мощност и икономия на гориво, изхвърляйки в атмосферата огромни количества замърсители.
Мотивът зад тази мащабна измама е амбицията на VW да стане световен лидер, завладявайки американския пазар с „чисти“ и икономични TDI двигатели. Изправени пред строгите екологични регулации в САЩ и неспособни да намерят евтино инженерно решение, мениджърите и инженерите на компанията избират пътя на лъжата. Тогавашната корпоративна култура във Волфсбург е описвана като безмилостно авторитарна, като едно немско списание дори я сравнява със:
„Северна Корея, но без трудовите лагери“
— Немско списание
Последствията са катастрофални. Финансовите загуби за Volkswagen надхвърлят 32 милиарда евро под формата на глоби, обезщетения и разходи по изтегляне на милиони автомобили. Доверието на потребителите се срива. Целият управленски екип е сменен, а редица високопоставени мениджъри са изправени пред съда. Бившият шеф на Audi Руперт Щадлер получава условна присъда, а самата компания завежда дело срещу бившия си изпълнителен директор Мартин Винтеркорн за 1 милиард евро.
Макар Volkswagen да понесе основния удар, разследванията разкриват, че и други производители като Mercedes, Opel и Jeep са използвали подобни трикове за заобикаляне на екологичните норми. Скандалът обаче има ефект на домино за целия сектор. Той разкрива фундаментален проблем: системата за саморегулиране в Европа не работи. В отговор регулаторите въведоха нови, много по-строги тестове за емисии в реални пътни условия (RDE), които се провеждат на пътя, а не в лаборатория.
„Дизелгейт“ се превръща в катализатор за революция. Преди 2015 г. почти половината от новите коли в Западна Европа са дизелови. Днес техният дял е минимален, докато електрическите автомобили вече заемат около 15% от европейския пазар. Скандалът създаде огромен обществен и политически натиск, който принуди индустрията рязко да се насочи към електрификация. Този натиск кулминира в решението на Европейската комисия да забрани продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г.
За самия Volkswagen кризата се оказва болезнен, но необходим тласък за трансформация. Концернът преосмисля напълно стратегията си и инвестира десетки милиарди в разработката на електрически автомобили, създавайки успешната серия ID. Десетилетие по-късно „Дизелгейт“ остава като мрачно напомняне за цената на корпоративната арогантност, но и като неочаквания двигател, който запали електрическото бъдеще на автомобилите.