Депутатите одобриха заем от 3,2 милиарда евро за модернизация на армията по механизма SAFE

Комисията по отбрана в Народното събрание прие второто удължаване на държавния бюджет. Това решение дава зелена светлина на Министерството на отбраната да задвижи процедурата за мащабен заем. Средствата са в размер на 3,261 млрд. евро и се отпускат по европейския механизъм SAFE. Глесуването в комисията премина с 13 гласа „за“, два „против“ и два „въздържал се“.

Процедурата предвижда финансиране на девет ключови проекта за българската армия. Министърът на отбраната Атанас Запрянов подчерта, че без редовен бюджет ведомството не е можело да сключи споразумението с Европейската комисия. Поради тази причина служебното правителство вписа допълнително разрешение в удължителния закон. Съветът на ЕС вече официално прие българското предложение по SAFE на 11 февруари 2026 г.

Механизмът SAFE предвижда дългосрочни нисколихвени заеми с до 10-годишен гратисен период и общ срок на погасяване до 45 години. Тези условия са изключително благоприятни за държавния бюджет. Първите плащания по програмата се очакват през март 2026 г. Общата стойност на целия механизъм за всички 19 участващи страни от ЕС възлиза на 150 млрд. евро. България е сред първите осем държави, чиито планове получиха одобрение още в първата вълна.

Заемът ще осигури изплащането на националния план, одобрен от правителството в края на ноември. До 10 г. гратисен период има за изплащане

Министър Запрянов обясни стратегическото значение на тези средства. Според него модернизацията е спешна заради влошената среда на сигурност в Украйна и Близкия изток. Новата техника ще замени остарялото съветско въоръжение, което е основен приоритет за страната ни. Преди приемането на текста съществуваше опасност България да загуби 3,26 млрд. евро по програмата SAFE за модернизация на армията.

Това ще облекчи натиска върху бюджета, освен това жизнено важни са тези ресурси за смяна на съветското въоръжение. Ще помогне и за увеличаване на бюджета за отбрана на поне 5% от БВП за отбрана, което бе решено от НАТО през юни в Хага

Всички одобрени проекти по механизма SAFE трябва да бъдат напълно изпълнени до 31 декември 2030 г. Списъкът включва придобиване на модерни 3D радари в сътрудничество с Франция. България ще закупи още нови дронове, ракети и боеприпаси. Страната ни заема водеща роля в проектите за производство и доставка на боеприпаси в рамките на европейския механизъм.

За да стартират преговорите за 2 споразумения – оперативно и за заем, в решение от НС трябва да се включи клауза, която да разреши взимането на заема от 3,261 млрд. евро. Те трябва да се подпишат в периода март – април

Министерството на отбраната планира и сериозни икономически ползи за местната индустрия. България ще се превърне в европейски център за поддръжка и асемблиране на бойни машини „Страйкър“. Българските отбранителни компании ще бъдат включени в линиите за придобиване на техниката. Целта е поне техническата поддръжка на новите ресурси да се извършва изцяло от български фирми.

Българската индустрия няма да е само участник в поддръжката: ще бъдем европейски център за поддръжка и асемблиране на „Страйкъри“. Дроновете са най-добрия пример, с който българските фирми могат да участват

В момента България е на първо място в производствената листа за трикоординатни радари до 2030 г. Министър Запрянов уточни, че стойностите в проектите са индикативни. Ако се постигнат по-ниски цени при преговорите, свободният ресурс ще се насочи към други одобрени дейности. Не е позволена смяна на проектите от националния план, но е възможно излизане от даден проект в полза на друга държава.

Нямаме договори все още, имаме национален план с проекти, които са оценени, че съвпадат с плана на ЕК за отбрана. Тепърва ще разработваме договорите и да ги сключваме, индикативни са стойностите в проектите, ако се получи по-ниска стойност, може освободеният ресурс да се ползва отново, но по друг от одобрените проекти. Не можем обаче да сменяме проекти от националния план, можем да излезем от някой проект, но взимаме парите и мястото на някоя друга държава

Процедурата по подписване на оперативните споразумения трябва да приключи до края на май. Тогава се очаква да бъдат сключени договорите по рамковите проекти. Служебният кабинет започва практическата работа по всеки проект веднага след окончателното гласуване в пленарна зала.