Депозитната система у нас се отлага за 2027 г. – спорът е държавата или бизнесът да я управлява
Въвеждането на дългоочакваната депозитна система у нас се отлага за 2027 г. заради подготовка на ново законодателство и обмисляне на държавно управление. Бизнесът и екологичните сдружения категорично се противопоставят на идеята държавата да бъде оператор, тъй като в повечето европейски страни управлението е поето от индустрията, което осигурява висока събираемост и самофинансиране. Статистиката показва, че България спешно се нуждае от ефективна система, тъй като генерираме над два пъти повече пластмасови отпадъци на човек спрямо средното за ЕС.
Връщаш използвани бутилки в автомат и получаваш пари - така накратко може да се опише депозитната система.
Дългоочакваната депозитна система, която цели рязко намаляване на изхвърлените опаковки и стимулиране на рециклирането, ще стартира в България най-рано през 2027 г. Това съобщи министър Манол Генов по време на годишната среща на местните власти в Албена. Първоначалният план предвиждаше системата да заработи още от януари 2026 г., но се наложи поредно отлагане.
Основната причина за забавянето е подготвянето на изцяло ново законодателство. От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обясниха, че процесът изисква време и задълбочен анализ. Въвеждането на системата се отлага за 2027 г., като ведомството преминава към следващ етап – подготовка на законодателни промени.
„Изготвяне на нови законови текстове е сложен и отговорен процес, който изисква време, задълбочен анализ и внимателно премисляне, за да се минимизират потенциални дефекти и да се гарантира устойчиво прилагане на системата в дългосрочен план“
— От екоминистерството за “24 часа”
МОСВ разчита на активно включване на общините в новата система. Министър Генов подчерта, че целта е да се събира максимален брой опаковки, като системата трябва да има и социално измерение, достигайки до всеки потребител, село и магазин. За малките търговски обекти се обмислят подвижни автомати за събиране на опаковките.
„Искаме в системата активно да се включат и общините. Целият процес от връщане на опаковка до нейното рециклиране е дейност, която трябва да се плати. Това е трудността в управлението на финансовия модел“
— Министър Манол Генов
Спорове около управлението
Въпреки че експертите дискутираха цената на върната опаковка да бъде 20 стотинки, остава неясно какъв точно ще бъде финалният механизъм. Ключовият въпрос е кой да управлява системата. Засега идеите на МОСВ са държавата обмисля да създаде собствено дружество за управление на оператора, но това среща силна съпротива от бизнеса и екологичните организации.
Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия, опонира на държавното управление, сравнявайки ситуацията с изграждането на магистрали. Той смята, че държавата не се справя с изграждането на инфраструктура и не трябва да се намесва в тази за депозитната система.
„Държавата не се справя с изграждането на инфраструктура и е по-добре да не се меси в такава за депозитната система“
— Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия
Екологичното сдружение “За Земята” посочва, че в почти всички европейски страни депозитните системи се управляват от асоциации на производителите и търговците. Само 2 от 18 депозитни системи в Европа са държавни. Те постигат над 90% събираемост и се самофинансират без натоварване на бюджета. От сдружението предупреждават, че ако държавата е едновременно оператор и регулатор, възниква пряк конфликт на интереси.
Индустрията – производители на бира, води и безалкохолни напитки – също декларира готовност да поеме управлението. Анализи потвърждават, че те трябва да носят законово определената отговорност за финансиране и управление, както изисква и Регламентът на ЕС за опаковките. Бизнесът има интерес да създаде работеща система, тъй като от 2030 г. ЕК задължава влагането на 30% рециклируеми материали в опаковките.
България – първенец по пластмасови отпадъци
Необходимостта от бързо въвеждане на системата се доказва и от статистиката. По данни на Евростат, делът на рециклираните пластмасови опаковки в България е 40%, което остава под средното за ЕС – 42,1%. България се отличава с уникална структура на отпадъците, като пластмасовите опаковки (28,4%) имат по-голям дял от хартията и картона (25,5%).
В България се изхвърлят 80,9 кг отпадъци от пластмасови опаковки на човек, спрямо 35,3 кг средно за ЕС. За периода 2015–2024 г. българите са изхвърлили над 11,3 милиарда опаковки за напитки. Това количество се равнява на 751 хиляди тона отпадъци, които биха могли да бъдат рециклирани.
