Делото за побоя над Слави Ангелов на втора инстанция: Очаквания за правосъдие

Софийският апелативен съд разглежда делото за жестокия побой над главния редактор на „168 часа“ Слави Ангелов. Ново заседание се провежда по случая, който предизвика широк обществен отзвук.

Нападението срещу журналиста стана на 17 март 2020 г., малко преди 21 часа, близо до дома му. Според информация на Нова телевизия, побоят е извършен с железни тръби, юмруци и ритници, което подчертава бруталността на атаката.

През януари миналата година на първа инстанция трима подсъдими получиха по 5 години затвор. Тази присъда дойде четири години след старта на процеса през януари 2021 г., което повдига въпроси за бавното правосъдие в България. Подсъдимите са признати за виновни за нанасяне на три средни телесни повреди с особена жестокост.

Обаче те са оправдани по обвинението за престъпно сдружение. Поръчителят на нападението остава неразкрит и непривлечен към отговорност. Това обстоятелство поддържа съмнения в обществото относно истинските организатори на побоя и поражда усещане за непълно възмездие.

Делото на втора инстанция се развива на фона на продължаващия обществен дебат за чувството за безнаказаност при посегателства срещу журналисти. Самият Слави Ангелов многократно е критикувал мудността на съдебната система и липсата на превенция в свои интервюта. Той използва случая с нападението срещу него като пример за проблемите в разследването и съдебния процес, включително дългото време до произнасяне на присъда и липсата на разкрит поръчител.

Обвинението срещу тримата подсъдими е изградено основно върху косвени доказателства и свидетелски показания, включително на анонимни свидетели. Това прави изхода от въззивната инстанция особено важен – дали съдът ще потвърди или промени присъдите.

Нападението над главния редактор на влиятелен седмичник като „168 часа“ е емблематичен тест за защитата на свободата на словото в България. Правозащитни организации и журналистически общности следят внимателно случая. Те го разглеждат като индикатор за способността на българската държава да осигури ефективно разследване и осъдителни присъди при подобни престъпления. Предишни опити за провеждане на заседания по делото бяха отлагани по различни причини.

Случаят се вписва и в по-широк европейски контекст на засилено внимание към безопасността на журналистите. Изходът от въззивното дело е важен не само за България, но и за цяла Европа, където през последните години се наблюдава поредица от нападения и убийства на журналисти. Критиците на съдебната система, включително Ангелов, смятат, че делата се точат години, а общественият интерес стихва, оставяйки жертвите с усещане за непълно възмездие.