Делата на Антикорупционната комисия катастрофират в съда, върнаха 18 хил. лв. на депутата Ибрямов

Депутатът Джейхан Ибрямов си върна 18 000 лева, иззети от КПК, докато делата на Антикорупционната комисия катастрофират в съда. Липсва напредък по избора на ръководство и законодателство за закриване, а Брюксел спира средства заради неефективност.

Делата на Антикорупционната комисия катастрофират в съда, върнаха 18 хил. лв. на депутата Ибрямов

Антон Славчев продължава да е начело на комисията, въпреки че периодично се иска отстраняването му.

Време за четене: 3 мин. 5 януари 2026

Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е изправена пред сериозни предизвикателства. На депутата Джейхан Ибрямов са върнати 18 000 лева, иззети при обиски. Това става с определение на Софийския градски съд, след като прокуратурата отказала да върне парите. Ибрямов бе арестуван през октомври 2024 г. по разследване на КПК за искане на подкуп от 100 000 лв., свързан с обществена поръчка.

Липсва напредък както по избора на ново ръководство на КПК, така и по двата законопроекта за нейното закриване. Брюксел отказва милиарди евро по Плана за възстановяване и устойчивост заради неефективността на комисията. Въпреки изслушването и класирането на кандидатите за ръководство в края на август 2025 г., процесът е в застой.

КПК, която има разследващи функции от близо две години, е подложена на критики за бавни разследвания и катастрофирали дела в съда. Стотици дела с обвиняеми остават без съдебни процеси, а присъди дори на първа инстанция са рядкост. Няколко кметове и знакови бизнесмени са били задържани, но нито един действащ или бивш министър.

Първоначално Ибрямов е обвинен за търговия с влияние в Министерството на отбраната, но после обвинението е променено за здравното министерство. Той е единственият депутат с официални обвинения от КПК. Двама негови колеги също са замесени в разследвания. Едното е срещу сина на бившия съпредседател на ДПС Джевдет Чакъров. Трети депутат, „неизвестното лице с имунитет“ по делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев, според свидетелски показания е Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“. Василев е отишъл да даде показания пред КПК, но му е отказано.

От Антикорупционния фонд (АКФ) посочват, че новият Закон за противодействие на корупцията (след закриването на КПКОНПИ) страда от липса на външен контрол. Те критикуват двойствената роля на новата КПК като разследващ и контролиращ орган. ДПС и ДБ също критикуват настоящия модел на КПК. Те го определят като неефективен и предлагат прехвърляне на функциите към прокуратурата или други органи, за да се избегне политическо използване на комисията. ГЕРБ и Бойко Борисов също изразяват силни критики, наричайки КПК „чудовище“ с прекомерни правомощия без адекватен контрол.

Само три дела на КПК са стигнали до съда към края на 2025 г. Най-шумното е срещу Благомир Коцев, двама общински съветници от ПП във Варна и бизнесмен. Другото е срещу бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов. Третото дело, срещу бившия кмет на Омуртаг Ешреф Ешрефов, бе върнато на прокуратурата от съда. Подобна съдба е имало и друго дело на КПК за корупция с белязани пари срещу чиновник от Министерството на спорта Иван Иванов и баща му.

Големите корупционни дела на КПК, започнали през пролетта и лятото на 2024 г., все още не са стигнали до съда. Сред тях са делото за митниците с обвиняеми бившата шефка Петя Банкова, ексглавния секретар на МВР Живко Коцев и бизнесмени. Разследването срещу бившия областен лидер на ДПС във Варна Сали Табаков също е на пауза. Няма развитие и по случая за кредита от 150 млн. лв. от ББР към фирма, свързана с Румен Гайтански-Вълка. През декември 2025 г. КПК се прочу и с операция за пране на пари срещу лица, свързани с изграждането на Исторически парк до Варна, при която са обвинени седем души, но без основния герой Ивелин Михайлов, който е депутат.

Докато депутатите обсъждат закриването на неефективната КПК, въпросът с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) остава висящ. КОНПИ продължава да губи голяма част от гражданските си искове в съда, а плащаните такси и обезщетения надвишават бюджета ѝ. Историческият контекст показва, че антикорупционните политики в България често са под външен натиск, но водят до нулеви резултати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *