ДБ предлага край на печатите: Ако служител поиска печат, го грози глоба до 1000 лв.

„Демократична България“ (ДБ) внесе промени в Административнопроцесуалния кодекс, с които предлага отпадането на законовото изискване за печати върху документи до институциите. Занапред авторството ще се удостоверява само с подпис. Служител, който откаже документ заради липсващ печат, ще бъде глобен от 50 до 1000 лв., като промяната е част от по-широка административна реформа.

ДБ предлага край на печатите: Ако служител поиска печат, го грози глоба до 1000 лв.

ДБ в пленарната зала Снимка: Румяна Тонева

Време за четене: 2 мин. 13 ноември 2025

„Демократична България“ (ДБ) предприема поредна стъпка към облекчаване на административната тежест, като предлага законовото изискване за печати по документи да отпадне напълно. Промените, внесени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), имат за цел да прекратят практиката административните органи, техните служители и организациите, предоставящи обществени услуги, да изискват полагането на печат върху хартиен носител за удостоверяване на авторството.

Според предложението, което е част от по-широка административна реформа, провеждана от ДБ, авторството на документи занапред ще се удостоверява само с подпис. Това улеснява гражданите и бизнеса при комуникацията с институциите, премахвайки един от най-често срещаните бюрократични етапи.

Институциите няма да имат право да отказват приемане на документи поради липсващ печат. За да гарантира прилагането на новите правила, ДБ предвижда строги санкции. Ако служител на административен орган откаже документ заради липсващ печат, той ще бъде наказан с глоба от 50 до 1000 лв.

Въпреки общото премахване на печатите, се запазват две основни изключения. Изискването за печат ще продължи да важи за нотариално заверени документи, когато това е предвидено изрично със закон, както и за документи, които са издадени в друга държава.

В контекста на цифровизацията, ДБ предлага и нови правила за хартиените документи, издавани от самите административни органи. Тези документи ще трябва задължително да съдържат идентификационен номер, който да бъде визуализиран и като код за сканиране. Освен това, документите трябва да включват информация за имената на служителя, който ги е издал, неговото качество и длъжност, както и основанието за неговата представителна власт. С цел проверка и валидация на тези нови документи, Министърът на електронното управление ще трябва да създаде специална система, използваща този идентификационен код.

Предложението е част от активната законодателна дейност на ДБ. Депутатите Ивайло Мирчев и Мартин Димитров, например, наскоро внесоха проектобюджета си, придружен с критики към правителствените политики, включително искане за отпадане на увеличението на данък „дивидент“. Административната реформа, включваща и отпадането на печатите, е ключова част от програмата на ДБ.

Въпреки това, цялостният пакет от административни и финансови реформи може да срещне съпротива. Обединението на свободните адвокати (ОСА) вече изрази категорично несъгласие с редица предложения в проекта на бюджета за 2026 г., което подсказва за потенциални спорове и по свързаните административни промени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *