Дацов: Няма икономическа логика за вдигане на осигуровките, фискалният дефицит достига 4,1%
Любомир Дацов от Фискалния съвет предупреди, че няма икономическа логика за ново вдигане на осигуровките през следващата година, които вече са твърде високи. Той критикува, че политическите решения и автоматичните формули за ръст на заплатите в публичния сектор (10-12%) водят до разширяване на разходната част до 40-43% от БВП. Очаква се бюджетният дефицит да достигне 4,1%, докато липсата на яснота по бюджета за 2026 г. затруднява бизнеса.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет
Повишаването на осигуровките в България още през следващата година е лишено от икономическа логика. Това заяви Любомир Дацов от Фискалния съвет пред Нова телевизия. Той подчерта, че осигуровките у нас вече са много големи, а опитите за запазване на придобивките на някои групи на бюджетна издръжка изместват вземането на важни решения чак за 2027 г.
Дацов критикува, че голяма част от фискалните решения са взети често политически, а не на базата на икономически анализ. Според него, най-големият проблем пред страната е липсата на ясна политика за това накъде отива държавата. Подобна неяснота и потенциално вдигане на данъци може сериозно да навреди на бизнес средата. Добромир Иванов от BESCO предупреди, че вдигането на данъци ще отблъсне инвеститорите.
Фискалният експерт акцентира върху дисбаланса между публичния и частния сектор. Той припомни, че автоматичните формули за ръст на заплатите в публичния сектор (10-12%) увеличават разликата спрямо частния сектор. Тези формули, съчетани с липсата на лични осигуровки за държавните служители, задълбочават неравенството. В същото време се очаква осигуровките в частния сектор да продължат да се вдигат през следващите години.
Според Дацов, разходната част на бюджета демонстрира трайна негативна тенденция. През последните четири до пет години тя е нараснала значително, преминавайки от 38% до 40-43% от БВП. Автоматичните формули в бюджета само затвърждават тази тенденция и затрудняват промяната на фискалната посока. Очаква се също така очакваният бюджетен дефицит да се повиши до 4,1% до края на годината, главно поради дерогацията за военните разходи, което допълнително усложнява фискалната картина.
В допълнение към тези предизвикателства, проектобюджетът за 2026 г. предвижда осъвременяване на пенсиите по „швейцарското правило“ с приблизително 8,6%, което също оказва натиск върху разходната част.
Към 28 октомври 2025 г., въпреки че бюджетът за 2026 г. трябва да бъде внесен в Народното събрание до края на месеца, все още липсва яснота по ключовите параметри и макроикономическата рамка. Тази несигурност затруднява бизнеса да прави своите прогнози и да взема инвестиционни решения. Опозицията (ПП-ДБ, АПС) критикува забавянето на бюджета и изразява загриженост, че увеличението на заплатите на младите лекари ще бъде покрито за сметка на потенциално по-високи здравни осигуровки, без да е ясно откъде ще дойдат средствата.
Синдикатите и други политически сили също подчертават, че приемането на бюджета за 2026 г. е от ключово значение, особено предвид подготовката на страната за въвеждането на еврото.
