Държавният резерв: Имаме горива за 85 дни, но монополът и делата срещу вносители остават проблем
България има осигурени около 98% от задължителните 90-дневни запаси от горива, което се равнява на около 85 дни потребление, като част от резерва се съхранява в чужбина. Председателят на Държавния резерв Асен Асенов увери, че рафинерията няма да спре, въпреки че руската посланичка Елеонора Митрофанова определи действията на България към „Лукойл“ като рискови и правно съмнителни. Междувременно, вносители като „Инса ойл“ обвиняват държавата, че нормативната уредба и липсата на складове създават монопол на пазара.
бензин. СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
България разполага със запаси от горива, които покриват задължителните 90-дневни нужди на около 98%, или наличности за приблизително 85 дни. Това обяви председателят на Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” Асен Асенов. Според данните, страната има резерв от бензин за около 35 дни и дизел – за над 50 дни. Част от стратегическия резерв включва и суров петрол, като Асенов определи тези количества като “достатъчно горива”.
Въпреки успокоителните изявления на шефа на Държавния резерв, темата за енергийната сигурност остава напрегната заради случващото се около рафинерията на „Лукойл“ и опасенията от евентуално спиране на работата ѝ. Само часове преди изявлението на Асенов, съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев изрази съмнения, че страната би избегнала криза, ако рафинерията преустанови дейност след 21 ноември заради американските санкции. Депутатът призова за незабавно деблокиране и докарване на количествата от резерва, съхранявани в чужбина.
Половината от стратегическия резерв се съхранява извън страната, в държави като Гърция, Румъния, Словакия, Унгария, Италия и Нидерландия. В случай на настъпване на криза, транспортът на тези запаси до България може да отнеме между 7 и 45 дни. Асенов обясни, че тогава бензинът и дизелът могат да бъдат продавани и без задължителната биокомпонента, за да достигнат максимално бързо до пазара, като цената им ще бъде пазарна.
По отношение на сигурността на доставките, Асен Асенов увери, че рафинерията няма да спре. Той посочи, че дори при намаляване на капацитета има разработени варианти, включващи преработка в по-малки рафинерии в България или на ишлеме в чужбина.
„Рафинерията няма да спре. Ако намали капацитета, има варианти – преработка в по-малки рафинерии тук и на ишлеме в чужбина.“
— Асен Асенов, председател на Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”
На този фон, действията на българската държава спрямо “Лукойл” бяха остро критикувани от руската посланичка Елеонора Митрофанова. Тя коментира в интервю за агенция ТАСС, че вкарването на особен управител в рафинерията е “закон за отчуждаване на собственост” и създава опасен прецедент.
„българите постъпват много рисково с “Лукойл” и създават опасен прецедент.“
— Елеонора Митрофанова, руски посланик
Митрофанова определи действията на България като “прибързани” и “правно съмнителни”, настоявайки, че “Лукойл” е частна компания, работеща в интерес на своите акционери. Тя предупреди, че всяко прекъсване в работата на рафинерията би имало сериозни последици и би могло да предизвикат криза с горивата.
Около 80% от съхраняваните задължителни резерви се дължат именно на “Лукойл”. Асенов уточни, че компанията и останалите петролни фирми често заместват задължението за съхранение на бензин или газ с дизел, тъй като той се складира по-лесно и по-евтино.
Сериозен проблем представлява и неизпълнението на задълженията от други фирми. Председателят на агенцията посочи, че само три компании, сред които и “Инса ойл”, не внасят горива в резерва, въпреки че държавата печели делата срещу тях за наложени глоби. Горивата, които тези фирми трябва да съхраняват по закон, се равняват на потреблението за около 5 дни.
От “Инса ойл” обаче контрираха твърденията, като заявиха, че нормативната уредба на практика е създала монополна ситуация, потвърдена с решение на КЗК от април 2025 г. Вносът на петролни продукти е драстично свит, а броят на фирмите вносители е намалял с над 90%. Според компанията, в страната липсват достатъчно лицензирани складови вместимости, освен тези на групата “Лукойл”, което създава условия за пълен контрол върху пазара от една структура.
Управителят на “Инса ойл” Георги Самуилов подчерта, че вносител с месечен оборот от 50 хил. тона трябва да отдели 150 млн. лева за запаси, плюс още близо 10 млн. лева за такси, лихви и съхранение. Липсата на складове извън „Лукойл“ ограничава възможностите на другите вносители да изпълняват задълженията си. Самуилов предложи промяна на модела чрез създаване на публично-частна структура за управление на задължителните запаси, по подобие на Унгария и Германия.
