Държавната служба раздува разходите: Частният сектор гасне при 40% разлика в заплащането

Българската икономика е изправена пред парадоксална ситуация, в която публичният сектор се разширява на фона на стопяващо се население. През последната година коментарът за състоянието на държавната администрация се превърна в една от най-четените теми с близо 178 000 прочитания. Данните разкриват тревожна тенденция за изтласкване на частната инициатива от държавната машина.

Разходите за персонал в консолидирания държавен бюджет за 2025 г. достигат внушителните 12 милиарда и 419 милиона евро. Тази сума представлява сериозен дял от националното богатство. Очаква се през 2026 г. тези разходи да надхвърлят 13 милиарда евро. Това ще се случи дори без приемането на изцяло нов бюджет. Причините се крият в автоматичния ръст на минималната заплата и планираната индексация. Разходите за персонал в държавната хазна са се удвоили само в рамките на последните четири години.

Парите за заплати в публичния сектор вече надвишават сумите, отделяни за пенсии. Това е исторически прецедент за страна със застаряващо население като България. Според Националния осигурителен институт разходите за пенсии за 2025 г. са 12,3 милиарда евро. Около 30% от всички бюджетни приходи отиват за възнаграждения на администрацията. Други 30% се насочват към пенсионната система. Това оставя минимален ресурс за инвестиции в инфраструктура и икономическо развитие. Единствено европейските фондове успяват да компенсират липсата на собствени средства за капиталови разходи.

Към края на 2025 г. в обществения сектор работят над 667 хиляди души. Това са 26,3% от всички заети лица в страната. Преди пандемията този дял беше едва 23,4%. Докато населението на България намаля с над половин милион души, броят на чиновниците остава практически непроменен. На всеки двама работещи в частния сектор вече се падат трима души, които са или държавни служители, или пенсионери. Този натиск върху реалната икономика води до хроничен недостиг на кадри.

Частният сектор губи битката за таланти заради сериозните разлики в заплащането. Средната брутна заплата в държавната сфера е с 9% по-висока от тази в частния бизнес. При държавните служители разликата скача на 21%. Най-голямото предимство обаче идва от факта, че администрацията не плаща лични осигурителни вноски. Чистата нетна заплата на държавния служител е с близо 40% по-висока от тази на работник в частна фирма. Подобни привилегии правят държавната работа по-привлекателна въпреки липсата на пазарна конкуренция. Често се обсъжда и въпросът за осигуровките на чиновниците, които се поемат изцяло от бюджета.

Въпреки огромните разходи, публичният сектор страда от вътрешни дисбаланси. Наблюдава се остър дефицит на медицински сестри, лични лекари и учители по математика. В същото време секторите „Отбрана и сигурност“ отчитат рекорден ръст на бюджетите си. Разходите за персонал в МВР са нараснали с над 40% само за първото полугодие на 2025 г. Министерство на отбраната бележи ръст от 35%. Разходите за персонал в бюджета за 2025 г. достигат абсолютен рекорд от 10,6% от БВП.

Липсата на кадри принуждава компаниите да търсят алтернативи. Наблюдава се засилен глад на бизнеса за пенсионери, които да запълнят свободните работни места. Бизнесът е притиснат от високите заплати в държавния сектор, които не са обвързани с производителността на труда. Това ограничава икономическия растеж и прави страната по-малко конкурентоспособна.

Реформите са наложителни за поддържане на финансовата стабилност. Предлага се обвързване на броя на администрацията с реалното население по региони. Премахването на излишната бюрокрация чрез автоматизация може да намали държавната заетост с една четвърт. Друга ключова мярка е изравняването на осигурителната тежест. Когато държавните служители започнат сами да внасят своите осигуровки, бюджетът ще се разтовари значително. Само чрез ефективен публичен сектор държавата може да спре процеса на „изсмукване“ на ресурси от частната икономика.