Даниел Стефанов: Политици палят гняв, но не лидират; Радев може да предложи алтернатива

България цикли между избори и протести. Това твърди политологът Даниел Стефанов. Той анализира последните събития на политическата сцена. Според него, партиите радикализират избирателите. Стефанов предупреждава, че евентуален проект на президента Румен Радев ще се възползва от това.

Политологът обяснява, че няколко групи хора са излезли на площадите.

„Първата – хора, автентично ядосани от някои от методите на управляващото мнозинство.“

Той разграничава две форми на демокрация: избори и протести. Средните етапи, като консултации, не функционират добре у нас. Затова обществото постоянно е или на избори, или на протести.

Вторият елемент на протестите е кампания в социалните мрежи. Остават въпроси за нейната автентичност. Някои неща подсказват свръхорганизация, посочва Стефанов. Третият елемент е превръщането на протеста във фестивал. Много хора са участвали, защото е било модерно. Това включва заявяване на гражданска позиция и добро прекарване.

Оставката на правителството не е била изненадваща за Стефанов.

„Толкова трудно създадена коалиция от различни партии не може да удържи такъв голям обществен натиск.“

Той отбелязва интелигентността на премиера. Министър-председателят е разбирал ситуацията, в която се е намирал.

Даниел Стефанов изтъква липсата на електорална алтернатива. Това е голям проблем за българската политика. При нови избори без нови играчи, парламентарното представителство ще се повтори. Опозицията не успява да сформира коалиции. Това затруднява съставянето на алтернативно управление. Голяма част от гнева на хората е заради тази безалтернативност.

Политологът смята, че няма шанс за консенсус по изборни промени.

„За съжаление, не виждам такава възможност.“

Има огромна нужда от промени в Изборния кодекс. Те трябва да върнат доверието в изборите след решението на Конституционния съд. Дебатът за машините блокира реформата. Той не води до нищо, защото

„предишните пъти не е водил до нищо.“

За подобряване на изборния процес, Стефанов предлага няколко мерки. Първо, механизми за одитиране на резултата преди обявяването му. Второ, подобряване качеството на работа на СИК. Предлага се всеки кандидат за член на СИК да дава съгласие. Това ще намали текучеството. Може да се създаде и професионална фигура – секретар в СИК. Тази позиция да е част от държавната администрация. Оценка на работата на комисиите според качеството на протокола също е важна. Протоколът трябва да е по-опростен, съобразен с капацитета на СИК.

На 11 декември 2025 г., Даниел Стефанов допълни, че не може да се отиде на нови избори без промени в Изборния кодекс след решението на КС. Той обаче смята, че моментът за сериозни промени е изпуснат поради политическата криза. Сдружение „Гражданска платформа“ също изпрати предложения за 10 мерки. Те включват надграждане на машинното гласуване и професионализация на СИК. Членовете на комисиите трябва да имат чисто съдебно минало.

Според Стефанов, бюджет 2026 е социален. Той не е истинската причина за протестите. По-скоро начинът на управление и макрорамката за еврозоната са водещи фактори. Нито една партия няма интерес от предсрочни избори. Те зависят основно от ГЕРБ. Бойко Борисов се представя като лидер, извеждащ страната от кризи. Петър Славов от „Гражданска платформа“ призова за 10 конкретни мерки. Те целят защита на вота и връщане на доверието. Фокусът е върху машинното броене и професионалната администрация. Стефанов отбелязва, че настоящата коалиция не е удобна за никого от трите партии.

Потенциален политически проект на Румен Радев може да промени ситуацията. Стефанов го вижда като реална политическа алтернатива. Той обаче подчертава, че тя вероятно ще бъде евроскептична. Съмнения има и относно антикорупционния ѝ характер. Ако проектът на Радев излезе на крилете на протеста, може да се бори за първо място. Това ще ощети други опозиционни играчи. Тяхна е отговорността, защото

„много от тези играчи през последните месеци, да не кажа години, се занимават само с това да култивират недоволство в обществото.“

Политиците трябва да култивират положителни чувства. Те трябва да създават мечти за бъдещето на България, вместо да радикализират.