„Данък Цукман“: Франция дебатира въвеждането на спорна такса за най-богатите
Франция интензивно дебатира въвеждането на „Данък Цукман“, предложение за 2% годишна такса върху богатството на най-богатите. Идеята, предложена от икономиста Габриел Цукман, има за цел да намали бюджетния дефицит, но е изправена пред сериозни критики и опасения за ефективността си. Очаква се новият премиер да включи данъка в бюджета за 2026 г., което предизвиква политическо напрежение.
Предложението за въвеждане на нов данък върху най-богатите във Франция, известен като „Данък Цукман“, разпалва горещи страсти сред френските политици и обществото. Основната идея, лансирана от икономиста Габриел Цукман, е „ултрабогатите“ да заплащат по 2% годишно от общата стойност на своето богатство, над определен праг. Тази мярка е представена като инструмент за данъчна справедливост във времена на строги бюджетни ограничения.
Привържениците на този налог изтъкват няколко ключови аргумента. Първо, той се радва на широка обществена подкрепа – последни проучвания показват одобрение от около 86% сред населението, обхващащо всички политически лагери. Второ, данъкът цели да адресира реалния проблем, че най-богатите често плащат по-малко от останалите граждани. Според Джулия Вараскин, политически съветник към Европейската данъчна обсерватория, подобна схема може значително да намали бюджетния дефицит на Франция без драстични съкращения.
Габриел Цукман изчислява, че този данък може да генерира около 20 милиарда евро годишно за френското правителство. На европейско ниво, акумулираният ефект би бил още по-внушителен – около 67 милиарда евро ежегодно за страните членки. Тази цифра е особено привлекателна на фона на текущите икономически предизвикателства.
Въпреки оптимистичните прогнози, много икономисти са скептични. Микаел Петижан, главен икономист в Waterloo Asset Management и професор в Католическия университет в Льовен, изразява съмнения относно реално събраните суми. „Не мисля, че ще достигнем до 20 милиарда. Някои оценки са по-скоро около 5 милиарда, а дори се чудя дали изобщо ще се съберат някакви приходи“, казва той, подчертавайки поведенческия ефект на адаптация, при който богатите търсят стратегии за избягване на данъка.
Допълнителни проучвания подкрепят тези опасения. Седем водещи икономисти, публикували статия в Le Monde, също прогнозират, че събраните приходи ще бъдат около 5 милиарда евро. Те също така посочват значителни рискове от избягване на данъка и дори от емиграция на богати граждани от страната. Този поведенчески аспект е основна пречка пред реализацията на прогнозите на Габриел Цукман.
Дебатът около „Данък Цукман“ получава нов тласък с назначението на Себастиен Льокорню за министър-председател през септември 2025 г. Той е натоварен със задачата да подготви проектобюджет до 7 октомври, който да включва предложения от Габриел Цукман 2% данък върху богатствата над 100 милиона евро. Социалистите настояват този данък да бъде част от бюджета за 2026 г., като се очаква да засегне само 0,01% от населението на Франция.
Въпреки това, съществува силно политическо противопоставяне, както от десните съюзници, така и от опозиционните партии. Един от най-големите критици на предложението е Бернар Арно, най-богатият човек в Европа и собственик на значителен дял в LVMH, чието богатство надхвърля 169 милиарда долара. Като един от най-големите индивидуални данъкоплатци във Франция, Арно твърди, че подобен данък може да навреди на икономиката, подкопавайки инвестициите и стимулите за икономически растеж.
На фона на този дебат, други европейски страни вече са предприели подобни мерки. Испания прилага „данък солидарност“ върху големи богатства от три години. Норвегия и Швейцария също облагат много високи доходи, но тези държави разполагат и със значителни финансови ресурси. Франция, Белгия, Нидерландия и Италия прилагат частично облагане на ултрабогатите, фокусирайки се върху конкретни активи, което показва разнообразие в подхода към данъчното облагане на богатството в Европа.
