„Да, България“ внесе Законопроект за Изкуствения интелект с фокус върху етиката и икономическия растеж

Народни представители от „Да, България“ – съпредседателят на партията Божидар Божанов, Елисавета Белобрадова и Александър Симидчиев, представиха законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект (ИИ) в България. Проектът, който се очаква да бъде внесен в Народното събрание в началото на октомври 2025 г., е подкрепен от парламентарната група „Продължаваме промяната – Демократична България“ и цели интеграцията на европейските регламенти, повишаване на конкурентоспособността и привличане на инвестиции в страната.

‘Законопроектът е от решаващо значение в ерата на динамичната технологична трансформация. Той ще осигури необходимата нормативна и организационна рамка, така че технологиите да се използват в полза на обществото, а рисковете да бъдат ограничавани’, обясни Божидар Божанов по време на представянето в клуб „Перото“ в София. Според него, министърът на електронното управление следва да отговаря за приложението на ИИ в обществения сектор, а министърът на иновациите и растежа – за насърчаването му в частния.

Сред основните цели на законопроекта са повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез ИИ, подпомагане на бизнеса и администрацията, привличане на инвестиции и квалификация на работната сила. Той също така акцентира върху ограничаването на рисковете за националната сигурност и етичното използване на ИИ.

Проектът предвижда създаването на нов институционален апарат, включващ национален координатор за ИИ и консултативен съвет за етичното му прилагане. Тези структури ще имат за задача да следят за правилното внедряване на ИИ и спазването на етичните норми. Законопроектът предвижда и механизъм, чрез който държавата да предоставя всички публични документи и данни, с които разполага, за научноизследователска дейност. Освен това, се предлага отваряне на архивите на Българското национално радио (БНР), Българската национална телевизия (БНТ) и Българската телеграфна агенция (БТА) за трениране на отворени езикови модели, което би допринесло за развитието на български ИИ системи.

Важен аспект от новите предложения е забраната за използване на лични данни на деца за трениране на модели за изкуствен интелект. Законопроектът също така предвижда мониторинг на рисковете за уязвими групи, като например опасността от пристрастяване към онлайн платформи, и създава механизми за докладване на тези рискове към европейските органи.

Божанов подчерта, че законопроектът не налага ограничения за бизнеса. Вместо това, той осигурява рамка, която урежда приложението на европейския Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акт за изкуствения интелект) в България, улеснявайки иновациите и адаптацията на българските компании. Предвижда се и целево финансиране за внедряване на ИИ в различни сектори, както и ясна нормативна рамка, целяща подобряване на административните услуги, и прилагането на изкуствения интелект в образованието и здравеопазването.