Д-р Веселин Тодоров: Енергийната независимост е 20-годишна стратегия, а компенсациите са само болкоуспокояващо
Д-р инж. Веселин Тодоров, експерт по енергийна ефективност, предупреждава, че компенсациите са само временно „болкоуспокояващо“ и не решават дългосрочните проблеми. Той настоява България спешно да приеме 20-годишна национална енергийна стратегия, която да насърчава децентрализирани ВЕИ решения и да превърне зелената трансформация в икономическо предимство. Според Тодоров, енергийната самостоятелност може да намали разходите на бизнеса с 30–50% и да гарантира конкурентоспособността му.
Българският бизнес навлиза в нов енергиен сезон, белязан от несигурност. Според д-р инж. Веселин Тодоров, експерт с над 20 години опит в енергийната ефективност и възобновяемите източници, временните мерки за подкрепа не могат да заменят дългосрочната стратегия. Д-р Тодоров, който е председател на Сдружение „Соларна академия България“ и на Съвета на браншовите организации към БТПП, подчертава, че новият механизъм за компенсации дава кратък комфорт, но не изгражда устойчивост.
„Компенсациите действат като болкоуспокояващо – помагат за момента, но не лекуват причината. Истинската защита идва, когато компаниите имат собствен контрол върху енергията, която използват“
— Д-р инж. Веселин Тодоров
В пазарна икономика бизнесът не може безкрайно да разчита на държавата. Този модел е скъп, неустойчив и зависим от политическата конюнктура. Докато държавата сменя подходите си при всяка криза, предприятията остават в ситуация на непредвидимост. Всяко ново „спасително решение“ е временно и скъпо, като изгражда култура на зависимост, вместо стабилен пазар.
Стратегическият риск от отлагане
Според д-р Тодоров, България трябва бързо да изработи национална енергийна стратегия с ясна програма за изпълнение за следващите 20 години. Забавянето на отказа от въглищна енергия и липсата на стабилна стратегия са довели до риск от енергийна криза и режим на тока в някои части на страната. Експертът посочва, че стратегията трябва да включва интегрирано използване на възобновяеми източници, като слънчева, геотермална и водородна енергия, като в същото време се отчита ролята на ядрената енергия за балансиране на системата.
Рискът от краткосрочните компенсации е двоен: финансов и стратегически. Бюджетът не може безкрайно да поема тежестта, а индустрията забавя адаптацията си и намалява ефективността си. Докато други държави от региона вече използват европейските механизми за модернизация, България все още се колебае. Всяко отлагане означава по-високи разходи, по-малко инвестиции и загуба на пазарни позиции.
Пътят към самостоятелност и конкурентоспособност
Изходът от тази спирала е в енергийната самостоятелност. Днес технологиите позволяват на предприятията да произвеждат част от енергията си чрез децентрализирани решения – соларни системи, собствени мощности и решения за съхранение. По този начин компаниите не само стабилизират разходите си, но и получават реална защита от пазарни сътресения. Чрез такива мерки компаниите могат да намалят разходите си с 30–50%.
За да се случи тази трансформация, държавата трябва да премахне административните бариери. Бизнесът, от своя страна, следва да спре да гледа на зелената трансформация като на задължение. Тя е възможност за растеж и конкурентно предимство, а не бюрократична тежест.
„Зелената трансформация вече не е екологична политика – тя е икономическа стратегия“, категоричен е д-р Тодоров. Все повече български предприятия разбират, че трябва да станат не просто потребители, а производители на енергия. Тези активни компании, които инвестират днес в собствени фотоволтаични паркове и енергийно ефективни технологии, показват, че са надежден и устойчив контрагент.
Бизнесът трябва да бъде активен участник в промяната, а не пасивен получател на помощи. България има потенциал да стане ключов играч в региона по отношение на възобновяемите енергийни източници. Истинската сигурност идва от инвестиции, визия и технологична смелост, а не от поредния временен механизъм. Бъдещето е на онези, които действат навреме.
