Д-р Цветеслава Гълъбова: В държавните психиатрични болници един лекар се грижи за 10 пациенти

Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, направи стряскащи разкрития за психиатричната помощ у нас. В ефира на БНТ тя коментира последния доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията. Според нея констатациите за България са изключително тежки. Тези проблеми обаче не са нови за работещите в системата.

Един лекар в държавните психиатрични болници се грижи за 10 пациенти. Това създава огромен натиск върху медицинския персонал. Гълъбова работи в болницата в Курило от 1994 година. Тя твърди, че заключенията на международните наблюдатели остават непроменени през десетилетията. Докладите неизменно посочват лошо отношение и критичен кадрови дефицит.

Аз съм свидетел на всички доклади, работя в Курило от 1994 година, горе-долу оттогава започнаха да ни мониторират. Свидетел съм на всички доклади и заключенията, смея да твърдя, че са винаги едни и същи. Лошо отношение към пациентите, нечовешко изтезание, връзване, винаги се констатира тежък кадрови дефицит и сега е същото.

Повечето специалисти в сектора са в предпенсионна възраст. Това застрашава бъдещето на психиатричната помощ в страната. Стратегия за психично здраве съществува, но тя реално не работи. Системата страда от липса на дневни центрове и адекватна извънболнична грижа. Водещи експерти често обсъждат как да се реформира системата, но реалните промени се бавят.

Държавните психиатрични болници на практика изпълняват ролята на социални приюти. Това се случва, защото социалните грижи в страната не функционират правилно. Много пациенти остават в лечебните заведения поради липса на грижа в общността. Д-р Гълъбова подчертава, че извънмедикаментозната терапия почти не съществува в България.

Трябва да се направи всичко, което е предвидено в стратегията за психично здраве. Трябва да се осигурят дневните центрове и изобщо извънболничната грижа, като на практика извънмедикаментозната не съществува. Трябва да има добре уредени психиатрични стационари. Трябва да има, разбира се, първо законно регламентирани стационари, в които да се лекуват болните, извършили тежки престъпления, с възможността да остават за по-дълъг период от време. Трябва, разбира се, заплащането да е адекватно. Трябва да се помисли защо няма клинични пътеки в психиатрията. Казвам да се помисли добре защо няма, ако трябва това да се направи. И, разбира се, трябва да има едно нормално, дестигматизиращо отношение към психично болните и към нас, тези, които работим.

Липсата на персонал води до невъзможност за хуманно отношение. Европейският комитет критикува липсата на разходки за пациентите. Гълъбова обяснява, че при сегашното съотношение на персонал към болни това е непостижимо. За индивидуални разходки е необходим отделен пост за всеки пациент.

Забележката към нас от доклада е, че пациентите не биват извеждани на разходка, че няма ли лично пространство. Ама няма как да бъдат извеждани всички на разходка при положение, че има един за десет. А трябва индивидуален пост за всеки.

Българската психиатрична асоциация изрази несъгласие с части от европейския доклад. Специалистите се противопоставят на препоръките за видовете използвани медикаменти. Организацията вече обяви готовност за стачни действия. Директорът на „Св. Иван Рилски“ обаче се опасява от самозакриване на болниците.

Аз мисля, че няма да се стигне до стачка. По едни прости биологични причини тези болници ще се самозакрият, ако нещата продължат по същия начин.

Гълъбова коментира и темата за опасните козметични процедури. Тя вижда връзка между тези инциденти и психическото състояние на обществото. Социалните мрежи оказват пагубно влияние върху себевъзприятието на хората. Доц. Михаил Околийски също предупреждава, че отровата на социалните мрежи е в дозата.

Стремежът към физическо съвършенство чрез рискови процедури често е психическа диагноза. Хората вземат прибързани решения за манипулации без проучване на рисковете. Д-р Гълъбова призовава за по-висока здравна култура и ясни държавни регламенти.

Това наистина добива размер на масова психоза. Разбира се, слава Богу не е психоза в клиничния смисъл на думата, но определено започваме да имаме проблем с себевъзприятието, с необходимостта да се харесаме от всички, на всички, защото сме залети в мрежите, изобщо навсякъде сме залети от снимки, видеа на прекрасно изглеждащи физически млади и не до там млади хора и много лесно преминаваме към решението и ние да станем същите, без да осъзнаваме, че това не е необходимо. Разбира се, имаме много работа да свършим и чисто институционално, т.е. да има ясни регламенти какво, къде, кой, как, защо го прави и каква отговорност носи. Но преди това трябва да повишаваме и здравната си култура, за да знаем, не просто да бъдем информирани, а да знаем какво можем да правим със себе си, как да го направим, какви са рисковете и при кого да го направим. Вие в предварителният разговор, съвсем на място, отбелязахте, че човек за един телефон прави повече изследвания и проучване каква марка да си купи, какви са техническите характеристики, а тук изглежда урбулежката, се втурваме, да ставаме млади. То по същество си е психическа диагноза преди да се стигне до всички други физически манипулации.