Д-р Пламен Масларски: Дистресът променя имунитета и психиката на децата; 23% от диагнозите са психосоматични
Педиатърът д-р Пламен Масларски алармира, че постоянният стрес (дистрес) променя психиката, имунитета и навиците на децата, водейки до сериозни здравословни проблеми. Новите технологии и родителските свръхамбиции водят до изолация и нарастване на психосоматичните оплаквания, които според германски данни достигат 23% от диагнозите. Д-р Масларски препоръчва родителите да осигурят ранен час за лягане (20:00–21:00 ч.) и да ограничат електронните устройства.
Д-р Масларски Кадър: Нова
Постоянният стрес, наричан дистрес, оказва сериозно негативно влияние върху здравето и развитието на децата, като променя тяхната психика, имунна система и навици. Това предупреди педиатърът д-р Пламен Масларски в предаването „Събуди се“ по Нова, като подчерта, че този тип напрежение води до сериозни здравословни последици.
Според д-р Масларски, въпреки че стресът по принцип е полезна реакция на организма, лошият – постоянният стрес – е все по-често срещан проблем. Основна причина за това е промяната в начина на живот и игра, настъпила заради новите технологии. Децата са все по-изолирани и не общуват активно с връстниците си, което допълнително увеличава влиянието на стреса върху тях.
„Заради новите технологии се промени начинът на живот и на игра – децата са все по-изолирани, не общуват с връстници и стресът оказва влияние върху здравето им. Стресът по принцип е полезен – това е необходима реакция на организма. Лош е постоянният стрес, така нареченият дистрес, който променя психиката на детето, имунитета, навиците и режима, и това води до сериозни последици.“
— Д-р Пламен Масларски, педиатър
Педиатърът посочи, че децата копират дневния режим и модела на поведение на своите родители. Често те си лягат късно и не си доспиват, прекарвайки повече време вкъщи. Освен нездравословния режим, д-р Масларски подчерта, че свръхамбициите на родителите и разминаването между високите очаквания и реалността също допринасят за допълнително увеличаване на стреса в семействата, което е пряка причина за нарастващите психосоматични оплаквания.
Все повече деца посещават лекарски кабинети с чисто физически оплаквания, които след обстойни изследвания се оказват резултат от стрес – така наречената психосоматика. Диагностицирането на тези състояния е много по-сложно от рутинните заболявания. Лекарите винаги първо изключват най-лошия физически вариант, преди да пристъпят към разглеждане на психическата етиология.
„Диагнозата и поведението са много по-сложни, отколкото при едно рутинно заболяване. Винаги първо разглеждаме лошия вариант и на базата на изследвания отхвърляме или потвърждаваме наличието на физически проблем. По данни на германските семейни лекари, около 23% от диагнозите, които вписват, са така наречената психосоматика… Диагнозата се поставя трудно и след като се отхвърли физическият проблем, съветваме родителите да се обърнат към клиничен психолог, педагог или да намерят подходящи занимания за детето. Този процес е бавен и труден, но, за съжаление, все по-често срещан.““
— Д-р Пламен Масларски, педиатър
Психосоматиката означава, че въпреки физическото здраве, психическият проблем активира определен „таргетен орган“, който реагира със симптоми като болки в корем, главоболие или общо неспокойствие. По данни на германските семейни лекари, около 23% от поставените диагнози са психосоматични.
След като се изключи наличието на физически проблем, педиатърът съветва родителите да потърсят помощ от клиничен психолог или педагог, както и да намерят подходящи извънкласни занимания за детето. Този процес на лечение е бавен и изисква търпение.
Като ключова превенция срещу дистреса, д-р Масларски препоръчва децата да бъдат слагани да спят рано – между 20:00 и 21:00 часа, и стриктно да се ограничи използването на електронни устройства преди лягане. Това е съществена стъпка за подобряване на качеството на съня и намаляване на общото ниво на стрес.
