Д-р Пламен Димитров: Волейболистите са терапевтите на България, защото хората жадуват за печеливш отбор
Според известния психолог д-р Пламен Димитров, успехите на волейболистите действат като социална терапия за нацията, която изпитва дефицит на единство и победи. В същото време той алармира за липсата на регулация в психологическата професия и тенденцията хората да търсят помощ от шарлатани, вместо от специалисти.
Д-р Пламен Димитров
Масовата еуфория около успехите на националния отбор по волейбол не е просто спортна радост, а форма на масова социална терапия. В общество, страдащо от дефицит на единство и победи, спортистите се превръщат в символ на надеждата и модел за подражание. Това обяснява известният психолог д-р Пламен Димитров, който има над 40-годишен опит в областта на психологичното консултиране и е бивш председател на Дружеството на психолозите в България.
„Те са терапевтите на България в момента. Върху тях се проектират много нарцистични травми. В тях се припознават хората – искат да са част от един задружен и печеливш отбор. Нещо, което в България е дефицитно в последните десетилетия. И те със собствения си труд вършат огромна социотерапия.“
— д-р Пламен Димитров, психолог
Този колективен порив обаче рязко контрастира с индивидуалните битки за психично здраве, които често се водят далеч от професионалните кабинети. Според д-р Димитров, много българи предпочитат да търсят бързи и магически решения при врачки, астролози и самозвани гурута, вместо да се доверят на науката.
Причините за това са комплексни. Едва около 16% от хората в София, които имат нужда от психологическа помощ, реално могат да си я позволят финансово. Това показва скорошно проучване, проведено сред 1320 души в столицата. Освен финансовия аспект, стигмата все още е сериозна бариера, особено за по-възрастните поколения.
„Може да се каже, че всеки трети мой пациент е бил на някаква алтернативна форма на терапия – експериментално да види дали няма магическа формула, с която да си реши проблемите. Иска ти се някак си да стане чудо и е много вероятно да отидеш при един-двама такива шарлатани“,
— обяснява д-р Димитров.
Ситуацията се усложнява и от новите тенденции в социалните мрежи. Платформи като TikTok и Instagram са залети от съдържание, в което хора без опит и квалификация лекомислено използват сложна психологическа терминология.
„Напоследък забелязвам ужасна тенденция поради достъпа до такава информация – хора без никакъв професионален опит и отговорност лепят етикети, правят страници, блогове, подкасти, в които се говори за неща, които те бегло разбират. Езикът на психотерапията е станал популярен начин да изглеждаш ерудиран.“
— д-р Пламен Димитров
Този хаос се подхранва от един от най-сериозните проблеми в сектора – липсата на адекватна законова регулация на професиите „клиничен психолог“ и „психотерапевт“ в България. Това отваря врати за самозванци, които не само не помагат, но могат и сериозно да навредят. Докато в Европа и САЩ има строги изисквания за лицензиране и практикуване, у нас такава защита за обществото липсва.
Според д-р Димитров, психичното здраве е измерител за зрелостта на една цивилизация. Той посочва, че глобалната психично-здравна криза е продукт на колективна невроза, подклаждана от политически и икономически сили, които ни отдалечават от човешкото. Усилията да се променят отношенията между хората са ключът към справяне с кризата.
Психологът дава и стряскащ пример за изкривените ценности на съвременния свят.
„Само 1% от разходите за въоръжаване в световен мащаб – около 29 млрд. долара, могат да спасят физическото съществуване на над 140 млн. души. Човешкият живот все още не е излязъл на полагащото му се място.“
— заключава д-р Пламен Димитров.
На фона на тези предизвикателства, нуждата от превенция, достъпна професионална помощ и строга регулация става все по-очевидна. Защото, както е казал Фройд, „ако не се научим да се обичаме като хора, ще боледуваме много“.
