Д-р Петър Димитров: Нито една кашлица не е нормална – ХОББ е четвъртата причина за смърт
Д-р Петър Димитров, специалист по белодробни болести в „Александровска“ болница, предупреждава, че нито една кашлица не е нормална, а зад нея винаги стои причина, което е ключово за ранната диагностика на ХОББ. Той посочи, че ХОББ е четвъртата по честота причина за смърт в световен мащаб, а спирометрията остава златният стандарт за диагностика. Основният рисков фактор е тютюнопушенето, но замърсената среда също играе роля.
Кадър: Нова нюз
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) засяга близо 10% от световното население и е сериозна заплаха за общественото здраве. Според последните данни, ХОББ е четвъртата по честота причина за смърт в световен мащаб, което подчертава критичното значение на ранната диагностика и контрола на заболяването.
Д-р Петър Димитров, специалист по белодробни болести в „Александровска“ болница, алармира, че много хора, особено пушачите, омаловажават основните симптоми, считайки ги за естествена последица от възрастта или лошия навик. Медикът призовава за незабавна консултация при наличието на постоянни оплаквания.
Основните признаци, по които може да се разпознае, че заболяването е хронично, са три. „Най-честите симптоми са прогресиращ задух при издишане, кашлица и храчки. Това са трите основни признака“, обясни д-р Димитров. Пациентите често съобщават също за тежест в гърдите, свирене в дишането и лесна уморяемост.
Според специалиста, именно пренебрегването на първоначалните сигнали води до задълбочаване на проблема:
„Всеки човек с възрастта очаква да му намалеят силите. Пушачите мислят, че кашлицата им е естествена. Но нито една кашлица не е нормална – зад всяка стои причина.“
— Д-р Петър Димитров, специалист по белодробни болести
Затова той препоръчва ранна консултация, като при пушачите контролното изследване при пулмолог е задължително. Диагностичният процес започва с оценка на симптомите, последван от функционални тестове.
Спирометрията – златният стандарт за диагностика
Основният метод за поставяне на диагнозата ХОББ е функционалното изследване на дишането, известно като спирометрия. „Трябва да направим функционално изследване на дишането – спирометрия. Пациентът вдишва и издишва през мундщук, а ние измерваме обемите и капацитета на белия дроб. Когато те са нарушени, можем да поставим диагнозата ХОББ“, посочи медикът.
Д-р Димитров подчертава, че Спирометрията е златният стандарт за поставяне на диагнозата. Това е неинвазивен и широко достъпен метод, който позволява не само установяване на болестта, но и проследяване на нейната прогресия и ефекта от лечението. При нужда могат да бъдат назначени и допълнителни тестове, като рентгенография и кръвни изследвания.
Рискови фактори и превенция
Болестта не е рядкост и макар да се проявява обикновено между 40 и 50 години, специалистът предупреждава, че ранна експозиция или редки генетични фактори могат да доведат до прояви още на 30–35 години.
„Основният рисков фактор си остава тютюнопушенето“, категоричен е д-р Димитров. Той обясни термина „пакетогодини“ (една кутия на ден в продължение на година), като подчерта, че над 10–15 пакетогодини рискът за ХОББ става много голям.
Освен тютюнопушенето, работата в мини, фабрики, контактът с газове и прах, както и замърсената градска среда играят значителна роля. „Урбанизираният начин на живот и силно запрашената среда също са фактор“, добави той. Някои експерти настояват за по-широко прилагане на скринингови програми сред рисковите групи, включително непушачи с професионални рискове, за да се намали забавянето в поставянето на диагнозата.
Контрол и имунизация
ХОББ е хронично заболяване, което остава за цял живот, но състоянието може да бъде контролирано. Д-р Димитров предупреждава, че основната причина за влошаване са инфекциите – настинки, грип, вируси, включително COVID. Затова в сезона на респираторните заболявания пациентите с хронични болести трябва да избягват места със струпване на много хора.
Особено важна е имунизацията. „Не само противогрипните, но и пневмококовите ваксини са повече от препоръчителни“, подчерта медикът. Ваксинациите са доказано ефективни за намаляване на усложненията и хоспитализациите при пациенти с ХОББ.
Наред с медицинския контрол, пациентските организации настояват за по-добър достъп до рехабилитационни програми и психологическа подкрепа, които имат потенциала значително да подобрят качеството на живот на болните с ХОББ.
